И днес - две вътрешнополитически теми от Германия.

Поредното увеличаване на радио-телевизионните такси и опитите за реформа в трудовия пазар. В Германия близо 90 процента от домакинствата добросъвестно плащат радио-телевизионни такси, които по закон служат за издържането на обществените електронни медии. Таксите са високи, но пък обществените медии имат и стриктен ангажимент към публиката си: да й предлагат информация, образование и развлечения на високо равнище. Днес наблюдателите смятат, че обществените медии тихомълком се отклоняват от тези ангажименти в полза на евтината забава. Коментаторът в "Хамбургер Абендблат" поставя логичния въпрос: нима тогава заслужават повече пари?

"Всичко поскъпва, логично е значи да поскъпнат също телевизията и радиото. Човек може да вдигне рамене и да подмине решението за увеличаване на радио-телевизионните такси, още повече, че това си е ритуал, който се повтаря всеки четири години. И все пак, негодуванието набира сила. Тъкмо Първа програма АРД и Втора програма ЦДФ отдавна вече изгубиха непорочността си: четири пъти Борис Бекер само за една седмица, реклами на токшоу в новинарска емисия и какво ли не още. При това положение и най-добронамерените ще се замислят. Защо им трябва на публичните телевизи да слизат на това ниско равнище? Та нали само те могат да си позволят да плуват срещу течението? Именно с помощта на нашите пари."

Същото мнение четем и в "Тагесшпигел":

"Да надникнем в телевизионната програма за днешния петък. Сутринта зрителите биват уведомявани за душевното състояние на известни личности, на обяд се учат да готвят, след това информацията за известните личности се актуализира, привечер пускат някакво шоу за сватосване, сладникав игрален филм, репортаж за дивите свине в Берлин, хумористичен сериал, криминален сериал и прочие, и прочие. Не, това не е програмата на частния канал РТЛ, това всичко върви по обществената Първа програма АРД. И за него гражданите трябва да плащат телевизионна такса в размер на 16,15 евро месечно, а догодина - с едно евро повече. Телевизионните такси и тяхното увеличаване са нещо възмутително не поради друго, а защото не се използват по предназначение, а именно - да превръщат обществената телевизия в алтернатива на частните канали. Тогава защо ли да ги плащаме? Същината на закона, според който обществените телевизии се издържат от таксите е, че те са длъжни да се грижат за забавлението, образованието и информираността на своите зрители. Тази обществена поръчка спешно се нуждае от осъвременяване, в противен случай обществените телевизии нямат право да искат повече пари."

Високата безработица и опитите на кабинета в Берлин да намери някакво решение - тази тема също занимава днешните германски вестници. "Генерал Анцайгер" пише:

"Само името е ново. Федералната служба по труда, досегашната огромна бюрокрация в Нюрнберг, занапред ще се нарича Федерална агенция по труда. За съжаление, подобни козметични промени нямат нищо общо с реалността на трудовия пазар. Броят на безработните е същият, както и преди преименуването: потискащо голям. Изгледи за подобрение? През тази година никакви. Така че няма никакъв смисъл от новогодишните призиви на канцлера Шрьодер към гражданството да се втурва към супермаркетите. За мнозинството данъчната реформа взима от единия джоб, за да даде в другия. Като добавим и несигурността на хората във връзка с бъдещата здравна и пенсионна политика, картината се окръгля. И през 2003 година желанието на потребителите да харчат ще си остане вяло."

И накрая - част от коментара в икономическия всекидневник "Ханделсблат" по същата тема, който е по-оптимистичен:

"Флориан Герстер, човекът, на когото канцлерът е възложил да се справи с безработицата, свърши добра работа: ужасяващата цифра от пет милиона безработни тази зима невярно ще ни се размине. Обаче - и сега идва лошата новина: закриването на работни места не е спряно. Рекордната безработица, която експертите предсказваха допреди няколко месеца, няма да бъде достигната по друга причина: поради много по-строгите изисквания на службите по труда. Тъкмо те изваждат от статистиката онези безработни, които не полагат максимум усилия да си намерят работа. Вярно, крайно време беше това да стане, тук няма никакви статистически трикове, както твърди опозицията. То обаче не променя фактите: трудовият пазар е в най-лошото си състояние от възникването на Федералната република до ден-днешен. Шрьодер направи само първата крачка за излизане от порочния кръг. Тя обаче не е достатъчна."