Италианска изисканост
13 ноември 2009„Италианска изисканост се усети в Кьолнската филхармония” – така започва рецензията на вестник "Кьолнер Щатанцайгер" за един спектакъл, който преди година беше представен не къде да е, а в меката на класическата музика – във Виенския Музикферайн. Става дума за концертното изпълнение на операта „Дон Паскуале” от Гаетано Доницети от италианския „Оркестре Джованиле Луиджи Керубини” под диригентството на Рикардо Мути.
Любовни перипетии с happy end
Не само музикантите от младежкия оркестър „Керубини” са бъдещи и дори настоящи звезди на възраст под 30. Млад беше целият международен ансамбъл, в който особено блестяха италианският бас Никола Алаймо в ролята на Дон Паскуале и руският тенор Алексей Кудрия като Ернесто.
Ако не си спомняте точно съдържанието на тази буфо-опера: любовни перипетии, в които 70-годишният дон Паскуале е принуден да отстъпи пред племенника си Ернесто, а накрая всичко завършва с щастлив брак между младите Норина и Ернесто. Никола Алаймо, въпреки своите 31 години, успя много убедително да изиграе ролята на застаряващия мераклия и наивник Паскуале, а Лаура Джордано в ролята на Норина равноправно му партнираше, включително и с няколко забележителни комедийни изпълнения – независимо, че спектакълът беше концертен.
Разбира се, най-голямата звезда в Кьолн беше световноизвестният диригент Рикардо Мути, който от догодина поема палката като шеф на Чикагския симфоничен оркестър. „Кьолнер Щатанцайгер” пише, че още в увертюрата Мути оформя темите с деликатния усет на същински музикален гурме, а по време на цялото изпълнение държи всичко в перфектно равновесие.
11 дни работа за 19 хиляди
След представлението, което често беше прекъсвано от спонтанни овации, залата направо кипна от аплодисменти както за големия диригент и неговите два младежки ансамбъла, така и за забележителния хор на Театро Муничипале в Пиаченца.
Между другото: операта „Дон Паскуале” пожънала огромен успех още на премиерата си в Париж на 3 януари 1843 година. Ден преди това е премиерата не на какво да е, а на „Летящия холандец” от Вагнер. Та леката и весела музика на италианеца почти затъмнява монументалното произведение на германеца. Самият Доницети в едно писмо признава, че я е написал за има-няма 11 дни и после бил зашеметен от главозамайващия хонорар – цели 19 хиляди франка.