1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Историята на капитан от ЩАЗИ е в основата на най-новия германски филм

24 март 2006

”Животът на другите” – така се нарича филмът, който критиците в Германия определят като най-достоверния досега филмов разказ за ГДР. Филмът, чиято премира беше тази седмица, разказва историята на капитан от тайните служби – ЩАЗИ, натоварен със задачата да следи и подслушва известен драматург и неговата приятелка – актриса. В следващите минути ви предлагаме отговор на въпроса, защо филмът спечели няколк

https://p.dw.com/p/AtDI

� награди още преди да се появи на широкия екран?

Запитан, как се е подготвил за ролята си, актьорът Улрих Мюе отговаря с една дума:”Спомнях си”. Дума, която в неговия случай обхваща 36 години: толкова е продължило гражданството му в германската демократична република, до нейния крах. Мюе казва, че изразът, който пасва най-много на всичките тези години е ”подтискаща несвобода”. Разбира се, добавя актьорът, не всеки ден беше така, но сгъстят ли се краските както се очаква от един филм, усещането е точно такова. Пък и не бива да се забравя, че ”Животът на другите” е криминален филм.

Факт е, че зрителят забравя това, и то много бързо. Защото ”Животът на другите” опосредства усещане за ГДР, което е непознато досега в германското кино. Тук за разлика от досегашните филми, посветени на същата тема, няма сладникава носталгия и романтика.

Улрих Мюе играе капитан от тайните служби на ГДР – ЩАЗИ, чийто живот се променя в неочаквана посока. Той преподава методи на подслушването във висшето училище на ЩАЗИ и е корифей в своята област. Една вечер в театъра обаче променя живота му. В залата седи драматурга Георг Дрейман и приятелката му Криста Мария Зиланд, любимата актриса на министъра Бруно Хемпф. Министърът решава, че трябва да спечели актристата като своя любовница и пуска апарата на ЩАЗИ по дирите на младата двойка. Капитан Визлер следи и подслушва денонощно драматурга и актрисата. И колкото по-близък му става животът на другите, толкова по-чужд му се струва неговият собствен живот. Докато капитан Визлер става неспособен да върши това, за което му плащат...

В края на филма той се превръща дори в трагичен герой – поанта, която би трябвало да предизвика объркване сред публиката, свикнала да гледа на ЩАЗИ с други очи.

Сценаристът и режисьор Флориан Хенкел фон Донерсмарк разкрива механиката на властта и оголва системата за контрол над чуждия живот. Фон Донерсмарк е само на 33-ри години и това е филмовият му дебют. Избира формата на политическия трилър с лек мелодраматичен отенък. Любопитното е, че фон Донерсмарк няма нищо общо с ГДР – роден е и е отраснал на запад.

Точно обратен е случаят с изпълняващия главната роля

Улрих Мюе.Той е бил един от известните театрални актьори в ГДР. Само в берлинския Дойчес театър са го следели точно двама души от ЩАЗИ. След промените узнава, че дори и тогавашната му съпруга е докладвала за него на службите.

След няколкото по-малко или повече комедийни филми, посветени на близкото минало, ”Животът на другите” е първият игрален филм, който се занимава сериозно с темата ГДР, при това, без да предизвиква политически страсти и без да прибягва до методите на документалната драма.