Исковете срещу предсрочните парламентарни избори в Германия

Досега във ФКС е известна само абревиатурата, под която ще се води делото: 2 Бе Фау Е 3/05. Едва конкретният текст на исковете в рамките на т.н. органично дело ще е решаващ за решението на осмината магистрати. Двамата депутати Вернер Шулц /от Съюз 90/Зелените/ и Йелена Хофман от ГСДП обаче още предварително обясниха, на какво наблягат: разпускането на парламента и преждевременните избори, каквито поиска канцлерът, а президентът разреши, не съответстват според Шулц и хофман на германската конституция.

Те биха били възможни, според Шулц и Хофман, само ако мнозинството депутати нямат вече доверие на канцлера и не следват линията му, както изисква член 68-ми от Основния закон. Наистина на 1-ви юли федералният канцлер Герхард Шрьодер поиска вот на доверие и повечето депутати му гласуваха недоверие, ала това било плод на манипулация, защото Шр,одер фактически разполага с минимално мнозинство от трима депутати в повече. Освен това в същия ден, преди вота, с това мнозинство са приети 40 закона. Кристиян Хилгрубер, специалист по държавно право в Бонския университет е на по-различно мнение:

“Истината е, че канцлерът досега не е губил вот, въпреки минималното си мнозинство. Той самият обаче наложи убеждението, че по-нататъшните реформи в изпълнение на “Агенда 2010” за промените в социалната сфера вече не се ползват с достатъчна подкрепа от всички депутати в собствената парламентарна група и в групата на Зелените.”

Специалистите по конституционно право в Германия са разделени на две. Една част от тях смятат, че Шрьодер въпреки минималното си мнозинство в Бундестага не може да разчита на собствената коалиция. Поради това дееспесобността му е ограничена до такава степен, че повече не може да продължава успешно политиката си, която да среща подкрепа от мнозинството. Именно тези предпоставки изисква и ФКС в едно свое решение от преди 22 години в подобен случай. Мнозинството сред конституционните експерти обаче считат, че именно тези предпоставки не са налице в случая досега и се съгласяват с аргументацията на двамата депутати. Следа като обаче и държавният глава също пледира за предсрочни избори, експертите са сдържани откъм критични забележки.

Сега ще се очаква решението на ФКС. Вероятно магистратите до голяма степен ще се придържат към решението от 1983 год. И към критериите, издигнати навремето от тогавашните конституционни съдии, обяснява Михаел Райсенбергер, юрист и радиокореспонденнт към ФКС:

“Това решение може направо да се възприема като сценарии за 2005-та год. Канцлерът Шрьодер се придържа към описаната в тогавашното решение роля, която трябва да изпълнява канцлерът. Федералният президент Кьолер в известен смисъл аргументира по много сходен начин, както прези 22 години тогавашният президент Карл Карстенс. Следователно аз мисля, че ако това решение се вземе за образец за очакваното, то новото решение още от сега е ясно: на 18-ти септември ще има избори.”

Разбира се, никой не може със сигурност да предскаже, какво ще реши ФКС, но се очаква магистратите да не се поддадат на оказвания им политически натиск.