Иранската политика и централната роля на Москва – анализ от Франкфуртер Алгемайне Цайтунг

Европейските дипломати се опитват да разберат от него дали позицията на Москва по отношение на бъдещия статут на Косово действително е толкова непреклонна, колкото изглежда, или все пак има някакво пространство за преговори.

А американската външна министърка Райс се надява чрез Лавров, като изразител на волята на президента Путин, да бъде оказано влияние от страна на Русия спрямо Иран, за да може да бъде приет проектът за затягане на санкциите в Съвета за сигурност на ООН. Тези домогвания до Москва правят още повече впечатление в контекста на влошените напоследък отношения между Русия и Запада. От гледна точка на множеството спорни въпроси – от темата за контрола върху въоръженията до енергийната политика, от гледна точка на растящото разочарование и растящото недоверие от двете страни съществува рискът споровете и конкуренцията да прераснат в открита конфронтация.

Ако се вярва на анализите и препоръките на един бивш високопоставен служител в Съвета за сигурност на президента Буш, пътят към конфронтацията не само трябва да бъде препречен, нещо повече – западните правителства трябва да преосмислят политиката си с поглед към Москва и руските желания и да преподредят приоритетите си. По една изключително съществена причина: без влиянието на Москва спрямо Техеран, без същностна промяна в руската политика на санкции ядреният конфликт с Иран върви към крайно нежелан етап. Тъй като дипломатическите усилия, по начина, по който бяха осъществявани досега, не обещават никакъв успех: след което ще остане само изборът между военната конфронтация и приемането на военния ядрен капацитет на Иран. И двете вероятности биха имали ужасяващи стратегически последствия и биха стрували много скъпо на запада за десетилетия напред. “Ако искаме да избегнем настъпването на критичния момент, трябва Русия да заеме централното място в нашите усилия” – казва бившият служител на Белия дом. “Която и стратегия да изберем – продължава той, тя ще се провали, ако Русия не е в центъра.”

За разлика от обичайния подход – този път експертът не излезе с предложението за американско-иранските преговори, а за изнасяне на Русия на преден план под знака на реалната политика. При положение, че се смята, че Москва допринася за изострянето на конфликта, Западът трябва и да е готов да плати съответната цена. Респективно трябва да се прекрати с отправянето на упреци към руснаците за завръщането към авторитарния стил на управление, освен това трябва да се избягват следващите разширявания на НАТО и да се даде съгласие за отлагането на независимостта на Косово за по-нататъшно бъдеще. Съединените щати на свой ред трябва да се откажат от разполагането на системата за противоракетна отбрана в Източна Европа. А сътрудничеството в областта на енергетиката трябва да се задълбочи.