Ирак без Садам

Американците търсеха най-страшния деспот след Хитлер и Пол Пот, а намериха един объркан застарял човек, мръсен и запуснат, който нямаше сили да насочи пистолета нито срещу преследвачите си, нито срещу самия себе си. "Наистина ли отрязахме главата на змията - запита един високопоставен американец, - или става дума просто за един побъркан?" Точно това е въпросът, който си задава и останалият свят.

Отговорът гласи: змията в действителност е триглава хидра; отрязана беше само главата наречена Садам Хюсеин. Макар баасистката диктатура да беше една в най-лошия смисъл на думата фашистка диктатура, сравнението с нацисткия режим е подвеждащо. Няма и три седмици след самоубийството на Хитлер и Гьобелс и кошмарът приключи. В Ирак обаче финалът в дупката беше само началото на нова ескалация на терора.

Защо? Защото Америка и нейните съюзници водят не една, а три войни. Едната, тази срещу Садам и неговата убийствена клика, наречена партията Баас, може би намери своя край в селцето ал-Давр край Тикрит. Другите две змейски глави са сунитската контрареволюция и глобалният ислямистки терор.

Сега е важно Вашингтон и Лондон да се възползват много умело от психологическото преимущество, с което се сдобиха. Една истинска имперска сила, каквато демократична Америка не е, би действала както навремето Рим или Великобритания, насъсквайки "туземците" едни срещу други - в случая кюрдите и шиитите срещу сунитското малцинство, което беше опората на режима на Садам. Само че под знака на усилията за демократизиране и облагородяване на Ирак стратегията трябва да бъде друга. Тони Блеър зададе верния тон, апелирайки към сунитите да сключат мир с нов Ирак.

Това изисква обаче нещо повече от призиви. За да бъде неутрализиран "сунитският триъгълник" е необходима също сила, както и гаранции - против готовността за отмъщение от страна на шиитите и против потисничеството. Вълшебната дума гласи "законност". Добро начало би било процесът срещу Садам да се състои в Ирак под надзора на ООН, превръщайки се в образец и създавайки прецедент за новото иракско общество.

Няма да мине и без съдействието на останалия свят, без значение колко бързо се развива "иракизацията". Понятно, но нерузамно бе от страна на САЩ да изключат германци, французи и руснаци от раздаването на поръчките по възстановяването на Ирак. В понятието "велика сила" се съдържа думичката "величие", а тя явно е дефицитна при бушистите. Щеше да бъде великодушно и да се спестят на света кадрите показващи Садам като дезинфекционен обект. Но на съвсем практическо равнище трябва да е ясно, че САЩ не са в състояние сами да сплашат иракските си врагове. Ариегардната битка срещу привържениците на стария режим и интернационала на терора не е спечелена и след второто падане на Садам Хюсеин. Коалицията има сега втори шанс - ако предложи сигурно бъдеще на сунитите и сътрудничество на добронамерените страни от международната общност. В противен случай заслуженият триумф ще се затрие под ударите на злодеите. А те държат на мушка не само Ирак, а и целия Близък Изток.