"Интересно е онова, което Путин премълчава"

Дойче Веле: В интервю за "Билдцайтунг", публикувано в понеделник, руският президент Путин цитира части от непубликувани досега разговори на западногермански политици със съветски представители, проведени в началото на 1990-те години. Вашият колега Егон Бар от Германската социалдемократическа партия (ГСДП ) явно е пледирал навремето за създаването на нов Съюз в Централна Европа, към който да спадат както СССР, така и САЩ. Според Путин, това е бил разговор, воден на 27 февруари 1990, на който Егон Бар и Вие сте разговаряли с Валентин Фалин, завеждал Международния отдел на ЦК на КПСС. Вярно ли е това?

Карстен Фогт: Путин цитира коректно този разговор. Тогава Егон Бар беше противник на идеята една бъдеща обединена Германия да става пълноправен член на НАТО. Аз не споделях неговото мнение и му се противопоставих. Интересното е, че Путин не споменава това. На 27 и 28 февруари 1990 в Москва се състояха не само разговори с Фалин, който споделяше позицията на Бар, но и разговори със съветския външен министър Шеварднадзе, с постоянния член на Политбюро, отговарящ за външната политика, Александър Яковлев и с маршала на СССР Ахромеев. Във всичките тези разговори Бар неизменно излагаше своите позиции. Интересното е, че никой от съветските ни колеги, освен Фалин, не взе отношение по становището на Бар. Тогава аз разтълкувах това като знак от страна на съветското ръководство, че страната им не издига непреодолима бариера пред едно бъдещо членство на обединена Германия в НАТО.

Дойче Веле: По онова време ГСДП не беше част от германското правителство. В какво качество всъщност отпътувахте за Москва?

Карстен Фогт: Както е редно, и ние като опозиция поддържахме интензивни контакти със Съветския съюз и със САЩ. Само месец преди това аз посетих Съвета за национална сигурност на САЩ и разговарях и във Вашингтон по същите въпроси.

Дойче Веле: Казахте, че сте се противопоставили на Егон Бар по време на разговора с Фалин и явно продължавате да смятате, че източното разширяване на НАТО е било правилно?

Карстен Фогт: Това са две различни теми. Непосредствено след падането на Берлинската стена и аз, също като Егон Бар, не смятах, че е възможно СССР да се съгласи на членството на една обединена Германия в НАТО. На това мнение останах до края на януари 1990. Тогава водих многобройни разговори със съветски, но и американски представители, в резултат на което стигнах до убеждението, че членството на обединена Германия в НАТО би било възможно, а и редно. Що се отнася до източното разширяване на НАТО, това е съвсем друга тема. Аз бях "за", но в съчетание с тясно сътрудничество със СССР, а по-късно и с Русия.

Дойче Веле: Москва казва, че е била провокирана от източното разширяване на НАТО. Смятате ли, че приемането на Полша и останалите държави от бившия източен блок, беше правилно?

Карстен Фогт: Да, смятам, че тази политика беше нужна и че допринася за стабилността на Европа. Обръщам внимание обаче и на това, че тази политика води до стабилност, ако едновременно с това ни се удаде да възстановим и отношенията на сътрудничество с Русия, доколкото това е възможно с оглед на днешната руска политика. Сегашната руска външна политика изключително много затруднява всякакво сътрудничество, но това не означава, че не трябва да се полагат усилия в тази насока.

Дойче Веле: Руският президент Путин постоянно повтаря, че страната му е против еднополюсен свят, ръководен от САЩ. Русия иска нов световен ред. Каква е Вашата оценка за това?

Карстен Фогт: Не смятам, че светът е еднополюсен. За разлика от предни десетилетия, днес САЩ се нуждаят много по-силно от партньори. Руският проблем се състои в това, че повечето от неговите европейски съседи на запад, и най-вече по-малките съседни държави, от страх и притеснения пред руската политика все по-често търсят закрила в ЕС, НАТО или САЩ. Стремежът им да търсят закрила от Запада не е резултат от някакво американско съзаклятие, насочено срещу Русия. Стремежът им към Запада е по-скоро отговорът им на руската политика. Разбираемите грижи на западните съседи на Русия затрудняват нашата политика спрямо Москва.

Дойче Веле: Смятате ли, че вече сме преодолели най-ниската точка във взаимоотношенията с Русия?

Карстен Фогт: Място за подобна надежда винаги има, но не съм напълно убеден в това. Има известна стабилизация, но множество проблеми си остават нерешени – например по отношение на Източна Украйна. (…) В интервюто за "Билд" Путин твърди, че тамошните проблеми засега не е можело да бъдат решени поради това, че Украйна не е изпълнила всички условия от Минск. Аз обаче споделям становището на германското правителство, че трудностите там се дължат главно на сепаратистите. Освен това, според мен, руското ръководство не оказва достатъчно въздействие над тях. Абсолютно неприемливо е това, че Украйна все още няма възможност да контролира собствените си граници към Русия, включително и във всички области на Източна Украйна. Ако Русия признава Украйна за суверенна държава, тя е длъжна да зачита правото на тази държава да контролира всичките си граници.

Социалдемократът Карстен Фогт беше член на Бундестага от 1976 до 1998, където се ангажираше предимно с проблемите на германската външна политика. Той беше дългогодишен член на Парламентарната Асамблея на НАТО, а от 1999 до 2010 – координатор на германското правителство за германо-американските отношения.