1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Инжектирани с любов

Автор: А. Пунчева/Редактор: А. Андреев24 май 2009

Антоанета Пунчева разказва за две много различни културни теми от България, които намират общ знаменател в нуждата от финансиране, но и от енергия и отношение. В еднаква степен.

https://p.dw.com/p/HwAL
Теми от културния животСнимка: AP

Първата ни асоциация е „двама влюбени”. „Инжектирани” обаче са и тези, които обичат работата си и тя им носи мъки, радост и опиянение. Приятно е да срещаш такива хора. Точно тези емоции донесе публичната лекция на директора на Италианския националния музей „Барджело” Беатриче Паолоци Строци и на реставраторката Мария Лудовика Николай в НХГ. Те са в България, благодарение на поканата на проф. Ангелов от ЮЗУ „Неофит Рилски” и със съдействието на Италианския институт за култура в София, за да разкажат за реставрацията на „Давид” на Донатело, символът на Флорентинската република, първата статуя на забележителния италиански Ренесанс.

Florenz, Bargello
Музеят "Барджело" във ФлоренцияСнимка: picture-alliance / akg-images / Schuetze / Rodemann

Колекцията на "Барджело"

Музеят "Барджело" във Флоренция съдържа най-богатата колекция от средновековни и ренесансови скулптори на Италия (14–17век). В нея блестят „Пияният Бакхус” на Микеланджело, „Давид” на Донатело, летящият „Меркурий” на Джамболоня, един конкурсен проект на Брунелески, творби на Бенвенуто Челини и т.н. Сред богатствата на музея са прекрасни образци на керамиката, слоновата кост, текстила, както и оръжейна сбирка.

Силно укрепената външна част на „Барджело” е спомен за отминалите функции на сградата като полицейска главна квартира и зловещ затвор през Средновековието. Оригиналната двуетажна сграда е построена през 1256 г. Към музея има и параклис на Мария Магдалена с фрески на Джото.

Бронзовият „Давид” на Донатело е първата статуя в Европа, която представя свободностоящо в пространството голо тяло след Античността. „Той прилича повече на Меркурий или Ерос”, изтъква различността му Беатриче Строци, и „отразява свободния дух на създателя си и неговия меценат”. Статуята присъства във всяка история на европейското изкуство. Датирана е ок. 1439-1443 г. Смята се, че е била поръчана от Козимо Стария и поставена в центъра на вътрешния двор на новия дворец на Медичите, завършен през 1455.

Обект на многобройни проучвания на стила, символиката и политическата си функция, „Давид” не е бил реставриран до наши дни. Доскоро това е било невъзможно заради фината изработка и следите от позлата, както и поради липсата на подходящи методи за диагностика и изпълнение. Използването на лазер днес позволява иновативната реставрация на първата и най-важна бронзова статуя на Ренесанса.

Реставрационният процес отнема осемнайсет месеца и приключва в края на ноември 2008. Той се изършва в „Салона на Донатело” пред очите на многобройните посетители на музея. Осигурени са и четири стажантки, които на италиански и английски разясняват етапите и отговорят на всеки въпрос, без да се нарушава концентрацията на умелата реставраторка. Най-опасните химически интервенции се вършат през нощта, за да не излагат публиката на риск. Доброто хрумване оставя след себе си пет тома добри отзиви и повишен интерес към експозицията.

Symbolbild Pleite
В България не отделят достатъчно средства за култураСнимка: picture-alliance/ dpa

Разликите между Флоренция и София

Колко различно е всичко това от условията, в които се съхраняват картините на големите български майстори в Националната галерия в София. Частичен ремонт тя претърпя едва наскоро, а за ново хранилище се заговори активно преди няколко дни. Паркетът на бившия дворец-галерия сърцераздирателно скърцаше, по стените имаше множество неработещи контакти от 50-те, мултимедията едва тръгна. И все пак идеята беше чудесна, а по лицата на студентите личеше истински интерес.

Всяко подобрение в галерията изисква множество разрешения, казват, тъй като е паметник на културата, но такива са и сградите на повечето културни институти в Европа. В частта, където днес е експозицията на НХГ, след 9-ти септември 1944 се е провеждало обучението на кадрите от Висшата партийна школа. Следи от варварско отношение и неглижиране на изкуството срещаме и днес. Да, недостигът на средства е хроничен проблем, но хронично е и оправдаването с него. Ако за материалната култура на държавата ни чужденецът ще съди по състоянието на пътищата, улиците и тоалетните, уви, то за духовната – ще отсъди точно по поддръжката и отношението към изкуството и неговите паметници.

Телевизионните канали призовават всеки ден угнетената си аудитория да пуска SMS-и за животоспасяващи операции. Още не е дошъл моментът, в който ще я призоват да спаси Богородицата-Троеручица или Мадарския конник, след като се намират в държава, която абдикира от основните си задължения.

61. Internationale Filmfestival in Cannes
Българският филм "Източни пиеси" - част от програмата на фестивала в КанСнимка: dpa/picture-alliance

Още една културна тема

Българският филм "Източни пиеси" дебютира на Международния филмов фестивал в Кан като част от програмата "Петнайсетдневка на режисьорите”. Шестте прожекции на филма породиха истинско оживление. „Ако пропуснете това заглавие, ще изглеждате глупаво след 5 години”, пише „Либерасион”. Според френския вестник “Източни пиеси” показва доброто умение на режисьора Камен Калев да работи със своите актьори. Сред тях са турските актриси Хатидже Аслан и Саадет Изил Аской, младите Николина Янчева и Ованес Торосян.

“Източни пиеси” е филм, който приковава вниманието. Той трогва с връзката между двама братя, но в същото време е изследване на чувствата, на отчаяното отчуждение на един творец в София – сравнително спокоен град, в който хитрите политици плащат на бандитите да защитават техните интереси”, пишат за филма в „Холивуд Рипортър”.

„Инжектирани с любов” е заглавието на оригиналната песен от филма, който отразява според автора му „мрачната история на българския преход”. Роденият през 1975 г. режисьор е завършил НАТФИЗ и френската киноакадемия „Фемис”. Зад гръба си има успешни късометражни ленти. Той казва за своя филм следното: „Не спирам вниманието си върху една определена държава, най-впечатляващ за мен е моментът на заличаване на границите и срещата между различните култури. Това предизвиква радост, откровеност и обогатяване на човешкото съзнание.”

„Един филм, който разтърсва, вибрира – така го е описал Оливие Пер, шеф на „Петнайсетдневката на режисьорите”. "А актьорите са просто удивителни! За нас „Източни пиеси” е едно от значителните открития в Кан”, казва той.