Има ли изход от църковната схизма?
30 ноември 2006
За църквата Турция е една исторически важна страна, тъй като именно в Мала Азия са положени основите на християнството. В това отношение важна роля се пада на Константинопол, днешния Истанбул. Тук е седалището на вселенския патриарх Вартоломей. В йерархията на някогашните патриарси константинополският патриарх се нарежда непосредствено след папата. В продължение на векове той и римският папа си оспорват властта и влиянието сред християните. През 1054 се стига до окончателен разрив между западната и източната църква: и двете страни се екскомуницират взаимно и дори се проклинат взаимно. Едва през 60-те години на миналия век тогавашните папа и вселенски патриарх анулират това проклятие. Ето какво казва историкът Рудолф Грулих:
“През последните десетилетия Ватиканът няма проблеми с константинополския патриархат. Всъщност след анулирането на взаимнатата екскомуникация през 60-те години, двете църкви би трябвало отново да се обединят. Само че от подобно нещо няма и помен.”
Днес православието се състои от петнайсет патриаршии, респективно автокефални, тоест независими църкви. Те са общо взето единодушни по въпросите на вярата, сътрудничеството им се спъва обаче от национално-църковни търкания. Ако искат да постигнат единство, те трябва да направят отстъпки:
“Мисля, че само човек като папа Бенедикт ХVІ, един консервативен теолог, може да убеди католическата църква да предприеме конкретни стъпки на помирение с православните.”
Още от началото на своя понтификат Бенедикт винаги е давал да разбере, че по въпроса за екуменията целта му е главно единението с православната църква. Освен това друга негова основна тема е единството на Европа. Сега с приема на България и Румъния, към ЕС се присъединяват и 40 милиона православни християни. Така че това е още една причина да се търси още по-интензивен диалог между двете църкви. Рудолф Грулих е настроен оптимистично:
“За разлика от протестантската църква, църковната практика на православието е много сходна с онази на католицизма. Така че за нас, католиците, е много по-лесно да отслужим свещенодействието на причастието заедно с православните християни, вместо с нашите приятели от протестантската църква.”