Има ли го още НАТО?

НАТО все още се изживява като общия военно-политически съюз на "Запада". Но колкото повече войници загиват в Афганистан, толкова по-очевидни стават различията в манталитета между страните-членки на съюза. Гневната депеша на Вашингтон до Берлин с настояване германските войници да се включат най-сетне в бойните действия в южен Афганистан показва, че търпението на отвъдокеанските ни приятели се е изчерпало.

Актуалният конфликт е нещо много повече от разправия, засягаща вярната стратегия в Афганистан. От известно време насам три проблема мъчат 59-годишния атлантически съюз. Първо, дали той все още е атлантически? Второ, има ли все още отбранителни функции? Трето, може ли изобщо още да се нарича съюз?

Америка се възприема днес от мнозина европейци като глобална заплаха номер едно. Според допитване на списание "Щерн" от март миналата година 48 процента от германците смятат САЩ за по-голяма заплаха от Иран. А според анкета на Фонд Маршал Германия 58 процента от европейците смятат водеща роля на Америка в световните дела за "нежелателна". Зад цялото това отчуждение се крие вътрешен сблъсък на културите, по-специално на философиите за сигурност. Американската стратегия е по същество проста. САЩ искат да изнасят демокрация, за да внасят сигурност. Европейците обаче са на мнение, че по този начин те постигнаха обратното: Америка изнася война и внася несигурност, особено в Европа.

При това положение какво още държи заедно страните от НАТО? Или казано по друг начин: какви са възможностите да се вдъхне нов живот на стария съюз? В момента в коридорите на щаб-квартирата в Брюксел най-често се споменават две понятия: енергийна сигурност и кибернетичен тероризъм. Особено страни като Полша и балтийските републики са загрижени, че Русия може да използва газа и интернет като неконвенционални оръжия. Те стигат дотам да твърдят, че енергийната сигурност е "въпрос на човешките права". Програмната точка "кибернетична защита" също звучи по-скоро като предложение на военно-политически любители. Откакто миналия май естонското правителство стана обект на масирана хакерска офанзива, в НАТО се размишлява над защитни контрамерки. Но все пак това не е поле, което може да осмисли съществуването на двумилионна натовска войска в Европа, нито пък да служи като спойка на алианса.

Изглежда, че поне засега шизофренната склонност на НАТО ще остане без лечение. Европейците работят с всички сили върху новата организация на своята политика за мир и сигурност, докато Америка продължава да залага на силата. Официално американците казват, че тези две линии можели да се комбинират идеално.

Ами ако се окаже, че тези два традиционни стълба на НАТО в действителност не носят един общ покрив? Че всъщност Европа иска да се еманципира от големия брат Америка? Един близък помощник на външнополитическия емисар на ЕС Солана казва, че "ние нямаме повече нужда от министри на отбраната", всичко друго - тоест, американското - било остатък от войнствената политика на миналите векове.