Има ли в предевропейска България гражданско общество?

През последните 17 години този въпрос получаваше отрицателен или много колеблив отговор за наченки на такова общество. Краят на тази “българска” седмица е един от симптомите, че истинското гражданско общество непременно трябва да се случи, тъй като никой друг освен него може, макар и частично, да се противопостави на корупцията, беззаконието и провалите на една нехайна и все още слаба държава.

След като през седмицата не друг, а националния обществен защитник, омбудсманът Гиньо Ганев препоръча на двете ключови министерства – на Регионалното развитие и благоустройството, на Околната среда и водите, както и на обласния управител на Бургаска област да изяснят защо се строи в защитения природен парк “Странджа” и по-точно кой е разрешил почти завършения вече строеж на вилно селище на самия морски бряг край село Варвара, в края на седмицата представители на гражданското общество организират протести срещу “Строителния тероризъм и унищожаването на българската природа”. В София и най-големите български градове те обявиха, че “България не е за еднократна употреба” и призоваха да се каже “Не на строителния терор в страната”.

А този терор действително вилнее страховито. В местността Иракли, за която се водиха битки през лятото, отново се строи, сигнализират правозащитниците. Продължават за се изсичат вековни гори в националния парк Пирин, националния парк Странджа вече далеч не е защитена местност. Говори се за превръщането на екологично девствения високопланински район на 7-те Рилски езера в огромен ски комплекс с десетки писти. В Родопите предстои строежа на 47- километрова ски писта, която ще лъкатуши сред бетонни хотели, защото гората ще бъде изсечена. “Белият дроб “на София – Витоша – отдавна се задъхва от бетонната инвазия, която продължава да пълзи към нейните върхове, като природата на този уж Национален парк.

Докога?! Наистина, докога пред очите на населението българската природа ще бъде заливана непоправимо от “бетонни цунами”, както сполучливо се изрази в парламента един депутат? Докога държава и общини ще обръщат главите си встрани от строителните безобразия, с неубедителни оправдания като “див капитализъм”, “свободна инициатива”, “липса на нормативна уредба и закони” и прочие? Докога подкупни държавни чиновници, представители на изпълнителната и законодателна власт, ще абдикират от основните си задължения по опазването на остатъците от българската природа? Защо тази тема не присъства в кандидат-президентските прояви или в диспутите между мераклиите за поста “държавен глава”?

Отговорите обикновено са: Защото така. Защото всички го правят. Защото – какво ме интересува, след мен потоп. Защото сега ми трябват пари, и то много. Защото…

И докато слушаме подобни отговори, гората, пясъкът, скалите, дюните, морето, ще станат детайл от българския железобетонен пейзаж, сътворен през първото десетилетие на 21 век. От българите за техните деца.