Има ли балкански ислям?
8 ноември 2008Реклама
В Югоизточна Европа живеят повече от осем милиона мюсюлмани, които са от различен произход и говорят различни езици. Най-голямата група са албанците и босненските мюсюлмани, следвани от турци, роми, помаци, татари и черкези. Част от тези мюсюлмани са вече граждани на ЕС и живият от столетия в балканските страни за разлика от мюсюлманите на Запад. Може ли тогава да се говори за балкански ислям? "Не", казва френският професор Ксавиер Бугарел, с чието изказване беше открита берлинската конференция за исляма и мюсюлманите в Югоизточна Европа.
Според Бугарел в момента не може да се говори за общ модел на балканския ислям - прекалено различни са мюсюлманите в отделните балкански държави. Това са общности, които се различават икономически, политически и социално. И все пак, твърди д-р Йорданка Телбицова-Зак от университета в Ерфурт, една от организаторките на конференцията, за балкански вид ислям може да се говори, предвид историческото развитие. Мюсюлманите, живеещи от векове в региона, са включени в процеса на модернизацията му, най-вече през 20-ти век, когато държавата се отделя от религията:
"Те имат опит, много дълга традиция в една секулярна държава. Независимо от това, как се е извършвала тази секуларизация, дали насилствено или с идеологически маневри", казва д-р Телбицова-Зак.
Това, което обединява голяма част от мюсюлманските общности на Балканите, с изключение на Албания, е и смяната на позицията им в държавата - от привилигирована религия в Османската империя, в малцинство, което e ту приобщавано, ту изолирано. Какви са механизмите на тази изолация през последното столетие?
"Те могат да са в широкия спектър от директно прокуждане до скрита дискриминация на пазара на труда и в сферата на образованието", казва проф. Улф Брунбауер, който доскоро преподаваше в Свободния берлински университет, а сега е в университета в Регенсбург. Има ли днес такива механизми на изолация на мюсюлманите, например конкретно в България, която проф. Брунбауер много добре познава:
"Трябва да кажем, че има значителни промени в страната. Не е нужно да гледам конкретно към България, мога да дадам пример с Германия и Австрия, за да кажа, че спрямо мюсюлманите има все още враждебност. И обратно: същото се наблюдава и сред мюсюлманите към християнското мнозинство. Въпросът е, дали е намерен начин за преодоляване на тази враждебност и дали мюсюлманското малцинство има възможност да участва равноправно с мнозинството в политическия процес на страната и точно това функционира много добре през последните години в България", заяви проф. Улф Брунбауер.
Според Бугарел в момента не може да се говори за общ модел на балканския ислям - прекалено различни са мюсюлманите в отделните балкански държави. Това са общности, които се различават икономически, политически и социално. И все пак, твърди д-р Йорданка Телбицова-Зак от университета в Ерфурт, една от организаторките на конференцията, за балкански вид ислям може да се говори, предвид историческото развитие. Мюсюлманите, живеещи от векове в региона, са включени в процеса на модернизацията му, най-вече през 20-ти век, когато държавата се отделя от религията:
"Те имат опит, много дълга традиция в една секулярна държава. Независимо от това, как се е извършвала тази секуларизация, дали насилствено или с идеологически маневри", казва д-р Телбицова-Зак.
Това, което обединява голяма част от мюсюлманските общности на Балканите, с изключение на Албания, е и смяната на позицията им в държавата - от привилигирована религия в Османската империя, в малцинство, което e ту приобщавано, ту изолирано. Какви са механизмите на тази изолация през последното столетие?
"Те могат да са в широкия спектър от директно прокуждане до скрита дискриминация на пазара на труда и в сферата на образованието", казва проф. Улф Брунбауер, който доскоро преподаваше в Свободния берлински университет, а сега е в университета в Регенсбург. Има ли днес такива механизми на изолация на мюсюлманите, например конкретно в България, която проф. Брунбауер много добре познава:
"Трябва да кажем, че има значителни промени в страната. Не е нужно да гледам конкретно към България, мога да дадам пример с Германия и Австрия, за да кажа, че спрямо мюсюлманите има все още враждебност. И обратно: същото се наблюдава и сред мюсюлманите към християнското мнозинство. Въпросът е, дали е намерен начин за преодоляване на тази враждебност и дали мюсюлманското малцинство има възможност да участва равноправно с мнозинството в политическия процес на страната и точно това функционира много добре през последните години в България", заяви проф. Улф Брунбауер.
Реклама