Икономическото състояние на страните от Средна, Източна и Югоизточна Европа

Студията на Виенския институт за международни икономически сравнения анализира икономическото сътояние на страните в района на Средна, Източна и Югоизточна Европа и дава обзор на развитието за следващите две години във всички тези държави. В изследването е включен и анализ на конюнктурата в Китай и Турция.

Студията съдържа данни за конкуретноспособността на изследваните държави, както и изчисления за дохода на глава от населението до 2015-та година. Икономическият растеж в новите средно- и източноевропейски страни членки на ЕС се е покачил през изминалата година със средно 5 процента, което се дължи най-вече на покачилото се търсене на вътрешния пазар. След период на преходно покачване, от средата на 2004-та се забелязва и понижаване на инфлацията. Наличната инфлационна разлика спрямо страните от еврозоната би могла да доведе обаче до спад на конкурентноспособността. Макар и опасността от подобно развитие да не е актуална най-вече заради покачването на производството, развитието на обменния курс ще играе ключова роля в периода на присъединяване към европейското икономическо пространство. Допълнително предизвикателство за новите страни членки на европейската общност е необходимостта от намаляване на бюджетните им дефицити.

Положително е за сметка на това развитието на външната търговия. Износът на новите страни членки се е покачил през изминалата година в сравнение с 2003-та номинално с повече от 20 процента, което надвишава дори покачването на вноса. Макар и минимално, се забелязва покачване на търговския дефицит. В общи лини експортният сектор на новите страни членки се развива положително, което се дължи най-вече на осъществените структурни промени и на потока от чуждестранни директни инвестиции.

След приемане на търговския режим на ЕС в следствие на присъединяването процъфтяват най-вече търговските отношения между новите страни членки. Чехия, Унгария и Словакия извличат от няколко години насам големи печалби от търговията с ЕС. Интеграцията на пазарите от Югоизточна Европа не е така напреднала, което се дължи най-вече на факта, че някои страни от региона имат прекалено високи търговски дефицити и дефицити в платежния баланс.

Източното разширяване на ЕС се счита в общи линии за успешно. Икономическият растеж на новите страни членки, най-вече в областта на индустрията, бе ускорен. Първоначалното покачване на цените бе коригирано, бе увеличен потока на чуждестранни инвестиции, местните валути запазиха или покачиха стойността си.

Изгледите за развитие на новите страни членки са окуражаващи: през следващите няколко години се очаква годишно нарастване на брутния вътрешен продукт с 4 до 5 процента, стъпка по стъпка ще бъдат намалени и разликите в инфлацията на новите страни членки и на страните от еврозоната. Не толкова добро се очаква де е развитието на трудовия пазар.

Прогнозите за развитието на икономиката на страните от Югоизточна Европа са също обнадеждаващи. И там се очаква ускоряване на икономическия растеж. Проблемен остава обаче въпроса с покачващата се безработица. Поредното източно разширяване на ЕС предстои в началото на 2007-ма. След присъединяването на България и Румъния ще последва най-вероятно и това на Хърватия и Македония. В случай че бъдат решени някои важни политически въпроси, до 2015-та година всички страни от Югоизточна Европа ще принадлежат към голямото европейско семейство. По това време на дневен ред ще е и евентуалното присъединяване на Турция и Украйна. Паралелно с това ЕС ще полага усилия да дефинира ясно отношенията си с Русия. Тези бъдещи предизвикателства ще доведат неизменно до необходимостта от съществено реформиране на системата на ЕС.