1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Източноевропейците искат затваряне на границите. И са прави!

Карл-Петер Шварц11 септември 2015

Западна Европа побърза да осъди отношението на източноевропейците към бежанците като неевропейско и егоистично. Но това, което казват те, е вярно - твърди Карл-Петер Шварц в коментар на ФАЦ.

https://p.dw.com/p/1GV2B
Снимка: Reuters/L. Foeger

Какво е общото между консервативния унгарски премиер Виктор Орбан и румънския президент Клаус Йоханис, т.е. между злия демон на мигрантите и многообещаващия държавен глава, произхождащ от мултиетническа област? Какво свързва унгарските националисти, които още страдат от Трианонски синдром, с националистите от Словакия и Румъния, които преди сто години анексираха две трети от унгарската територия? Има ли нещо общо между чешките и словашки социалдемократи и националисти и полските национално-консервативни християндемократи ? Коя тема е така силна, че да обедини крайно разединените в политическо отношение общества в Източна, Централна и Югоизточна Европа? Явно само една - отхвърлянето на масовата имиграция и най-вече съпротивата срещу въвеждането на задължителни квоти за прием на бежанци в ЕС.

Вместо да се упражняваме в народопсихология и да наричаме източноевропейците "расисти", "популисти", "антиевропейци" и "егоисти", каквато е обичайната практика в германските телевизионни токшоута, нека по-добре да чуем какво казват. На последната среща на върха на Вишеградската четворка, на която беше потвърдена съпротивата на тези държави срещу задължителните квоти, премиерите на Полша, Словакия, Унгария и Чехия приведоха многобройни аргументи, които имат смислено съдържание, но то може да бъде доловено единствено, ако човек е готов да ги обсъди разумно, вместо да се води от емоциите си.

Основният им аргумент гласи, че постоянните и задължителни квоти за бежанците не могат да решат нито един проблем, докато не се осигури надеждна защита на Шенгенското пространство от нелегална имиграция. В момента се обсъжда преразпределянето на 160 000 кандидати за убежище, за да се облекчи положението в Гърция, Италия и Унгария. Само че, ако притокът на бежанци продължи, което е абсолютно сигурно, квотите постоянно и твърде често ще трябва да бъдат променяни.

Защо няма да помогнат квотите?

Griechenland Flüchtlinge in Athen
Едва ли може да се очаква, че бежанският приток ще намалееСнимка: Reuters/P. Hanna

Който сега гласува някакви задължителни квоти, на практика слага подписа си под празен лист, чието съдържание ще бъде дописвано в бъдеще. Дотогава мигрантите ще продължат необезпокоявано да прекосяват границите. А това би било безотговорно, тъй като ресурсите на тези страни са ограничени.

Мнозина в Германия вярват в това, че хуманитарните катастрофи на практика отменят основните икономически закони, на които се подчинява разпределението на благата в едно общество.

Вишеградските държави обаче не споделят този възглед. Нито пък вярват, че мигрантите, които сега са подхвърляни като чували с картофи от една страна в друга, безропотно ще се подчинят на големия план на ЕС. В крайна сметка не всички пристигащи в Европа са политически преследвани или бежанци от войни. Без съмнение, сред сирийците има такива, които бягат от войната. Има обаче и много, които са оставили жените и децата си в сигурни приемни лагери, за да се отправят към богатите европейски държави в търсенето на по-добър живот за семействата си. Тези хора действат рационално, но това не означава, че трябва да ги пускаме безпрепятствено в ЕС. И тъй като изграждането на нов живот за бежанците е значително по-приятно в Германия или Швеция, отколкото в Словакия или Унгария, става ясно, че квотният принцип няма да може да регулира вътрешно-европейската миграция на бежанците.

Шенгенските държави са отговорни за защитата на външните граници на ЕС. Затова има и огради по словашко-украинската граница, в испанските анклави Сеута и Мелия, на българо-турската граница, а отскоро и на сръбско- унгарската. Ако полицията не може да опази границите, трябва да се обсъди и ползването на евентуална помощ от армията. Австрия, чиито канцлер Файман толкова много се гневи на Орбан, в продължение на дълги години използваше военни патрули по източната си граница.

Карл-Петер Шварц, "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"

www.faz.net

Всички права запазени. Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата