Източноевропейските съюзници на Вашингтон изтеглят постепенно войските си от Ирак

�глят войските си от Ирак.

“Словакия принадлежи към най-верните приятели и съюзници на САЩ”, заяви в края на февруари говорител на Белия Дом. Словашкият премиер Микулаш Дзуринда, един от най-дълго управляващите източноевропейски правителствени ръководители, е инициатор на редица важни икономически реформи. Управляваната от него Република Словакия е в очите на Вашингтон образец за демократично и от икономическа гледна точка прогресивно развитие, което администрацията на Буш жадува да постигне и в други държави, на първо място в Ирак естествено. Междувременно там са разположени едва стотина словашки войници.

Първоначално в Ирак бяха дислоцирани войските на 18 източноевропейски държави. От 2004-та насам обаче броят им намалява прогресивно. Началото поставиха няколкостотин унгарски войници, както и техни колеги от Молдова, а през декември 2005-та войските си изтеглиха също България и Украйна. Останалите източноевропейски държави намалиха контингента си в Ирак на не повече от 150 войници. Единствено Полша продължава масивното си присъствие в Ирак, поддържайки контингент от 1 500 войници. Но явно не за дълго, поне според думите на полския държавен глава, който миналата седмица оповести официално, че вероятно до края на тази година Полша ще изтегли войските си от Ирак. Все още не се знае колко дълго ще продължи иракската мисия на близо 850 войници от Румъния и Грузия.

Основният аргумент за ангажимента на източноевропейските държави на страната на СЩ бе разоръжаването на Ирак. Така заявиха поне десетте източноевропейски кандидатки за членство в НАТО. Маркус Каим, експерт по политиката на сигурност в германската фондация за наука и политика, се съмнява обаче в искреността на това твърдение. Според него източноевропейските страни са ръководени по-скоро от стремежа за засилване на външнополитическото си влияние, заставайки на страната на суперсила като САЩ. Това е обаче само едната страна на медала, тоест става дума за едностранчива гледна точка, която в други европейски държави, като например във Франция и Германия, е крайно оспорвана. Чрез присъствието си в Ирак страните-кандидатки за членство в НАТО преследват една единствена цел, а именно да докажат на САЩ, че са надеждни партньори.

А що се отнася до Полша трябва да се обърне внимание и на идеологическата обвързаност с правителството на Джордж Буш. Държавният глава Лех Качински и неговият брат Ярослав Качински, лидер на управляващата партия “Право и справедливост”, се смятат за неоконсерватори. Полша разчита освен това на подкрепа от страна на САЩ при модернизацията и обучението на армията си. Не трябва да се пренебрегват и чисто икономическите амбиции на полското правителство, което подкрепяйки СЩ, се надява да се сдобие с договори за добив на петрол в Ирак. Тези надежди таят и други източноевропейски съюзници на Вашингтон.

Военният алианс в Ирак е въпреки това обречен на разпадане, не на последно място заради покачващия се брой на жертвите не само сред иракското население, но и сред войниците на алианса. Който пренебрегва последиците от това развитие, извършва политическо самоубийство, както доказа поражението на испанските консерватори на изборите през март 2004-та. С оглед на това и във Варшава започва фазата на сериозното преосмисляне. Ако в Полша действително се стигне до провеждане на нови избори през есента, окончателното изтегляне на полските войски от Ирак е само въпрос на време.