Изоставените деца на България – Част 2, Анализ на Антоанета Ненкова

Закъсняхме със закриването на дома в Добромирци, признава пред Капитал /бр. 1 от 7-13 януари 2006/ зам. социалният министър Иванка Христова. Зам. министър Христова казва и още, че ще се търси най-доброто решение за всяко от около 60-те деца, настанени в дома, че ще се използват всякакви възможности – издирване на роднини и близки, настаняване при приемно семейство, осиновяване, за навършилите 18 години ще се търсят защитени жилища…Резултатът - домът е закрит през 2006. Децата са преместени в други институции.

През 2006 над 10 неправителствени организации подписаха меморандум до ДАЗД, в който изразиха безпокойството си от бавната реформа в детските институции в страната. През март 2008 Алианс на 80 български неправителствени организации поиска от правителството да затвори до 2010 всички домове за деца.

България е с един от най-високите проценти на институционализирани деца в Европа,

твърдят представители на гражданския сектор. През 2000 бе приет Закон за закрила на детето, с основен приоритет деинституционализация. В края на 2003-та има незначително намаляване на общия брой институционализирани деца. Според ДАЗД през 2003 год. изоставените бебета в домове са 3155. Броят им е нараснал в сравнение с 2002, когато те са 3141. Броят на този тип домове остава непроменен и до днес – 32. Броят на изоставените бебета в тях - също. Тоест входът към детските институции в България остава отворен. А веднъж влезлите в системата на институционална грижа българчетата най-често остават там завинаги. Особено, ако имат увреждане.

Българските детски домове - фабрики за аутсайдери

Българското правителство твърди, че в институции днес живеят около 8600 деца, а НПО оценяват, че ти са до 24 000.

-Грижата за деца ,изоставени от родителите си, днес в България, се осъществява предимно в заведения от интернатен тип – скъпа, архаична и ниско ефективна грижа - 15 пъти, твърдят социолози, е по-висок разходът на държавата за едно дете в институция

- по-малко от 2% от изоставените българчета са сираци

- В домовете за деца, които нямат увреждания, по-голямата част са с ромски етнически произход.

- От 145 социални домове в България, 26 са за деца с увреждания. 1700 деца живеят в тези домове, които са в изолирани, отдалечени селски райони, без квалифициран персонал

- Децата имат нужда от „набор услуги”, както казват специалистите, но получават “еднаква грижа за всички”

- Според изследване на „Спасете децата” по-голямата част от работещите в българските детски домове над 11 000 души не е заета с пряка грижа за децата - санитарите надвишават броя на квалифицираните възпитатели. В някои домове за умствено увредени деца съотношението деца - специалисти е 40:1.

- По-тежко увредените деца в България продължават да бъдат считани за необучаеми. Българските училища на практика са затворени за тях.

Средните разходи за социална политика в страните от ЕС възлизат на около 28% от БВП. В България тези разходи са около 15%. При съотношение 23,2% на българския БВП към този в ЕС, е ясно за какъв стандарт става дума. И до момента финансовите разходи за издръжка на социалните домове за деца и възрастни в България остават недостатъчни, въпреки корекциите и финансирането от бюджета по нови стандарти.