Изложба на православни икони в музея Пергамон в Берлин

Иконите от колекцията на гръка Емилиос Велемецис са красноречив документ за просъществуването на византийската културна традиция и след завладяването на Константинопол от Османската империя през 1453-та година. Феномен, който бе описан още през 20-те години на миналия век от румънския историк и византолог Николае Йорга посредством понятието “Византия след Византия”. Поствизантийското изкуство се развива обаче в отделните региони в различна посока, по един начин в Русия, по друг на Балканите и по съвсем различен в палестинските територии, Северна Африка и Гърция. Още преди падането на Константинопол много учени и хора на изкуството напускат столицата на Византия и се отправят към остров Крит, окупиран от венецианци още през 1204-та година. Иконите от колекцията на Емилиос Велемецис показват по красноречив начин как византйската култура продължава да живее в изкуството, приспособявайки се към културните дадености на региона, в който то се създава. Ето какво казва в тази връзка директорът на византийския музей в Берлин Арне Ефенбергер:

“Византийците в изгнание са тези, които са продължили къснопалеоложкия период в изобразителното изкуство. Видимо е обаче влиянието на Ренесанса и Барока върху строгия канон на иконописта. Интересно е да се наблюдава от една страна тясната връзка с византийската традиция в тази иконопис и от друга страна отчуждаването от тази традиция под влиянието на западната култура.”

Остров Крит е до 1669-та година, когато става османско владение, работилница за икони. До днес са известни имената на близо 200 иконописци, снабдявали с творчеството си не само местния, но и италианския пазар. Много от тях живеят и творят известно време във Венеция, което намира отражение в изкуството им. Андреас Рицос например, най-известният художник от Крит през 15-ти век, изобразява светците в чисто византийски стил, докато фонът на иконите му е силно повлиян от западни течения. Същото важи и за Доменикос Теотокопулос, известен под името Ел Греко, за когото дълго се смята, че е развил стила си в Испания, а не както се разбира по-късно още на родния си остров Крит. По отношение на неговата картина “Страданията на Исус – Пиета” Нано Хацидаки, кураторка на изложбата в Берлинския музей Пергамон, казва следното:

“Дълго време смятахме, че нарисуваното от него в Испания е възникнало под влиянието на италианската школа, на испанския мистицизъм и католическата църква. Но въз основа на тази негова картина узнахме, че гениалността на Ел Греко е била много по-голяма отколкото сме предполагали. Той е развил неповторимия си стил още на остров Крит, по времето когато е бил иконописец.”

Освен 47 икони, възникнали в периода от 15 до 19-ти век, изложбата в Берлинския музей Пергамон представя също скици за иконопис от 18-ти и 19-ти век, по които иконописците са прехвърляли сюжетите върху дърво.