1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Извършителят: младеж, чужденец, южняк

К. Игнаци / К. Цанев10 август 2014

Много често престъпниците с миграционни корени биват поставяни под общ знаменател. Ново изследване в Германия предупреждава за опасността от заклеймяване на престъпниците на етнически принцип.

https://p.dw.com/p/1Cmvy
Снимка: picture-alliance/dpa

"Издирва се извършител с южноевропейски черти", четем почти всеки ден в полицейските сводки в Германия. Подобни съобщения водят до предразсъдъци спрямо цели народностни групи. Последното изследване на криминолога Кристиан Валбург от университета в Мюнстер опровергава твърденията, че младежите мигранти извършват повече престъпления от германските младежи. "Това опростява нещата. Пълна глупост е да се твърди, че младежите с миграционни корени са по-склонни към насилие, отколкото другите", казва Валбург.

Чуждото винаги плаши повече

Експертът е проучил множество изследвания за младежката престъпност, правени през последните години. А данните са толкова противоречиви, че не позволяват никакви генерални изводи. Една част от тях не показват особени разлики и определят заподозрените младежи с миграционни корени като мнозинство сред извършителите. Това важи най-вече за престъпленията, свързани с насилие. Така например престъппостта сред германските младежи през 2013 г. се е измервала с 5 220 регистрирани случая на 100 хил. души, а тази сред младежите от негермански произход е двойно по-висока, по данни на Федералната криминална служба. "Отчасти това се дължи на факта, че хората са по-склонни да подават сигнал в полицията, когато извършителят има друг етнически произход", обяснява Кристиан Валбург. А медийният експерт от университета в Марбург Франк Шваб обяснява и причините за това положение: "Всичко е заложено в човешката природа. Ние харесваме всичко, с което сме свикнали, а всичко чуждо ни се струва принципно опасно", посочва той.

Действителният брой на престъпленията може да бъде по-лесно установен, ако човек запита самите младежи дали поне въднъж са извършвали престъпление, допълва го Кристиан Валбург. Той е провел анкета сред младежи в Германия - германци и такива с миграционни корени. И цифрите показват съвсем друга картина - поне що се отнася до дребните престъпления, като кражби и имуществени щети. "Колкото по-високо е нивото на образование, толкова повече намалява склонността към насилие. Това се наблюдава сред младежите от турски произход второ и трето поколение мигранти", казва Кристиан Валбург.

Клишето "опасният чужденец"

Дали обаче анкетираните младежи казват истината? Преди всичко младежите от малцинствата често са сдържани, когато стане въпрос за извършени от тях престъпления. "Това обаче не изкривява цялостната картина, защото на участниците в тези анкети анонимността им е гарантирана", посочва Валбург. Според неговата експертиза разликите между мигрантите и местните младежи са минимални. Защо тогава сред обществото продължава да броди призракът на "опасния чужденец"?

SYMBOLBILD Gewalt in Berlin unter Jugendlichen
Кампания с плакати в Берлин срещу насилието сред младежитеСнимка: picture-alliance/dpa

Медийният експерт Франк Шваб смята, че чрез медиите много германци придобиват фалшива представа за извършителите на престъпления с миграционни корени. Медийното възприятие за престъпността се различава от реалната престъпност. "Най-вече частните медии залагат на принципа, че само лошите новини са добри новини. Те преследват висок рейтинг, а темата за престъпността, съчетана с няколко новини за "опасните" чужденци, обслужва идеално тази цел. Негативните информации подсилват естествената отрицателна нагласа спрямо мигрантите", казва Шваб.

Престъпността намалява

Официалната криминална статистика показва, че броят на престъпленията, извършвани от младежи с мигрантски корени, намалява. Същото важи и за групата на германските младежи. През 2013 година полицията е регистрирала 10 000 заподозрени младежи с миграционни корени. Това е два пъти по-малко отколкото през 2005 година. "Младежката престъпност не се обуславя от произхода. Не бива да правим генерални заключения от статистическите аномалии и да заклеймяваме цели етнически групи. Защото това клеймо води до маргинализиране на засегнатите", заключава авторът на изследването Кристиан Валбург.