Изборите в Индонезия - победа на демокрацията
8 април 2004Изминаха почти шест години, откакто след свалянето на диктатора Сухарто Индонезия отново пое по пътя на демокрацията. При това успешно, тъй като толкова много демокрация, колкото има днес, никога не е съществувала в историята на страната. Гласуване бе проведено не само за Парламента, но и за новосъздадените областни управи и представителствата на 32-те провинции и 400-те окръга.
Още в началото на предизборната борба бе ясно, че тя няма да е особено зрелищна, дори би могла да бъде определена като апатична. Но в това няма нищо чудно – по отношение на решението на централния проблем за страната – всеобщата корупция и трайната икономическа криза, никоя от явилите се на изборите партии не се бе откроила.
Това е жалко, но всъщност е нормалното състояние за момента и за другите демокрации по света. Първите изборни резултати показват, че гласоподавателите са регистрирали слабостите на партиите и при това даже не се боят от уклона към екстремизъм. Копнежът по установеното с железън юмрук спокойствие и икономическата стабилност от времената на Сухарто се открояват при постигнатия на изборите успех от бившата партия на Сухарто ”Голкар”. Само че с подадените за нея 20 процента от гласовете вероятността за завръщане към миналото не е много голяма.
Няма да бъде изненадващо, ако се окаже, че партията на управляващата президентка Мегавати Сукарнопутри е загубила част от доверието на избирателите – тя не отговори на отправените към нея високи очаквания след последните избори. Макар и сега да продължава да е популярна, тази партия не успя нито да овладее икономическите проблеми , нито кризите в някои от външните провинции на Индонезия, особено тази в Северна Суматра.
И все още е открит въпросът, дали Мегавати ще получи още един шанс на предстоящите през юли президентски избори. От друга страна и до момента не е ясно кой точно ще се изправи срещу нея в надпреварата.
Във фокуса на международните наблюдатели застана разцеплението на религиозните партии. След терористичния удар на остров Бали Съединените щати гледат на Индонезия като на възможна опорна база на Ал Кайда и на ислямския фундаментализъм в Югоизточна Азия. Същевременно в местното общество през последните години се проявява отчетливо преобръщане към Исляма. На политическата сцена, обаче, ислямските партии играя по-скоро периферна роля. Това най-вероятно е свързано с факта, че политиците от всички партии се представят като добри мюсюлмани, но също и с устойчивото място, което религиозната толерантност заема в индонзийската история и държавна философия.
Ислямските партии надали ще надминат и 10-те процента. Те също издигнаха в предизборната си борба лозунги за борба с корупцията, но неизпълнени със съдържание. И както при изборите в Малайзия, и в Индонезия се вижда, че ислямските мнозинства няма да се обърнат автоматично към западните ценности като демокрацията и толерантността. Именно от гледна точка на ескалиращото насилие в Близкия Изток това е една много важна поука – южноазиатските мюсюлмани се явяват един вид пример в този случай.
Така тези ненатрапчиви и същевременно спокойни избори в Индонезия символизират завръщането на страната към демокрацията. Въпреки всички организационни проблеми наблюдателите на изборите са убедени, че те са били свободни и честни. В много редки случаи преходът от диктатура към демокрация е толкова незрелищен, колкото сега в Индонезия. И макар, че за офицалното съобщаване на изборните резултатите ще трябва още да се почака, още отсега е ясно, че Индонезия ще защити името си на третата по големина демократична държава в света.