Изборите във Франция

По време на своята първа визита в София във връзка с приемането на страната в ЕС, Доминик дьо Вилпен, досегашният министър председател на Франция, не скри своето интелектуално задоволство от включването на малка и бедна държава като България в голямото и богато европейско семейство. Това задоволство бе изречено не толкова от политика, отколкото от интелектуалеца дьо Вилпен, който пожела въпреки изключително краткия си престой в българската столица, в програмата му да бъде включено и посещение в националния археологически музей към БАН, и неформална среща с неколцина представители на просветения елит.

В своята последна пресконференция в качеството му на ръководител на френския кабинет, която се състоя преди броени дни, в присъствието на 12 министри и много журналисти министър председателят заяви, че оставя Франция в по-добро състояние отколкото в началото на своя мандат.

По-голямата част от публичните му изяви, които се отнасят до бъдещето на Европа, са по някакъв начин синхронни с интелектуалното предизвикателство, което представлява за новите управници на Стария континент този нов коктейл от различни култури, една от които е и нашата.

Във всеки случай това не може да се каже за най-сериозния кандидат за президент на Франция, доскорошния министър на вътрешните работи Никола Саркози. Неговата дясно-центристка програма включва създаването на Министерство на имиграцията и националната идентичност - идея, на която дипломатично се противопостави Дьо Вилпен по време на същата пресконференция казвайки, че това очевидно създава рискове от разделение и противопоставяне вътре в страната.

Въпреки че дьо Вилпен и Саркози са от една и съща политическа фамилия, техните възгледи по отношение на така чувствителната във Франция (а и в Европа) тема за имигрантите доста се различават. И това е само един от многото примери за размиване на понятията “дясно” и “ляво” в съвременната европейска политическа сцена. Тенденция, която все по-често се наблюдава в модерните западни общества.

В настоящата президентска надпревара във Франция политическите платформи, които идват и от така наречената левица (Сеголен Роаял) и от кандидата на десницата Никола Саркози са еднакво наситени с понятия като авторитет и национална идентичност, което – според някои наблюдатели, може да се окаже твърде опасно за страна като Франция, която се счита за пазителка на “свободата, равенството и братството” , както и на основополагащите за Европа ценности, свързани със защита правата на малцинствата.

Всичко това, разбира се, по индиректен начин засяга новите страни-членки. Гласът на утрешна Франция за много от днешния политически елит е нещо като камертон, с който европейските лидери трябва да се съобразяват. Най-малкото докато са играчи на политическата сцена, която самият дьо Вилпен напуска, за да поеме към не по-малко престижната кариера на Харвардски преподавател.