1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Значението на първите руско-китайски военни маневри

19 август 2005

2000 руски и 8000 китайски войници между Владивосток и полуостров Шантун представляват символичната кулминация на сближението между двете съседни страни, чиято обща история е белязана най-вече от конкуренция и съперничество.

https://p.dw.com/p/Atpl
Снимка: AP

В края на 60-те години се стигна до сериозни въоръжени сблъсквания по общата граница; спореше се непрестанно и за верния път към социализма.

Всичко това е история. Настоящето е белязано от сключеното през 2001 споразумение за “стратегическо партньорство”. Миналата година бяха преодолени и последните търкания около местоположението на дългата 4000 км граница между двете страни. А ето, че сега Китай и Русия показват мускулите си като основни силови играчи в тихоокеанския регион: Китай като регионална сила с растящи претенции, Русия като бивша велика сила, която не е обаче за отписване.

След поредица от неуспехи в Украйна, в Грузия и Киргизстан, след разправиите с ЕС по човешките права, Москва се сбогува огорчена с някогашната си прозападна ориентация. Сега руснаците насочват поглед към Азия, и Китай се явява техният естествен съюзник.

Русия доставя суровини, енергийна маса и оръжия. От Китай се внасят промишлени изделия, а от скоро и капитали, например за петролната промишленост. Пекин гледа най-малкото с разбиране на авторитарните тенденции в Русия, а на исканията за по-голяма автономия и в двете страни се реагира с еднаква бруталност.

Както Москва, така и Пекин се обявява за многополюсна структура на световния ред. Особено силното американско военно присъствие в Средна Азия е трън в очите и на двете страни. Затова в рамката на Шанхайската организация за сътрудничество, обединяваща освен Русия и Китай и четири средноазиатски страни, бе отправен призив към САЩ да обявят график за постепенното закриване на военните си бази в Узбекистан и Киргизстан.

Сегашните военни маневри също са адресирани към Америка – особено като пазител на остров Тайван, защото се отиграват предимно десантни операции и морска блокада. Това са сценарии, които в случай на конфликт около Тайван бързо могат да се превърнат в действителност. Това е странно впрочем, защото официално трябваше да се упражнява “съвместната борба срещу терористи, екстремисти и сепаратисти”.

За факта, че двете страни пускат в действие всичко, с което разполагат по земя, въздух и вода, има и още едно обяснение: Русия гледа на тези маневри и като на пазар за своята бойна техника. Китайците проявяват растящ апетит към стратегически оръжия като подводници и бомбардировачи с далеч радиус на действие. В Москва обаче продажбата на тези оръжия е много оспорвана - и то с право, защото те могат да наклонят военното равновесие в полза на Пекин.