Зелената партия става на 25

По повод юбилея на Зелените предлагаме на Вашето внимание бележките на Фолкер Вагенер:

28 зелени депутати влязоха на 6 март 1983 година в Бундестага в Бон и това беше рождената дата на екологическата партия на федерално ниво. Бундестагът ври и кипи, консерваторите са възмутени, а новоизлюпените Зелени започват да разрушават табутата. Мъже с бради и дебели ръчно плетени пуловери се открояваха в пленарната зала на фона на донесени от тях слънчогледи. Това бяха елементите на една

малка културна революция,

които определяха цялостната картина в Бундестага.

Преди това Зелената партия бе спечелила 5.5% от гласовете на избирателите и по този начин получи правото да влезе в парламента.

Само да припомним: Хелмут Кол е новият канцлер през 1983, Хелмут Шмид губи изборите, а германското обединение е отдалечено на светлинни години.

В старата федерална република зелените бяха атракцията през 80-те години

Създадена едва преди три години от различни протестни движения партията на Зелените се превърна в притегателен център не само за младите избиратели. И утвърдената трипартийна система се превърна в четирипартийна. Още на първото зъседание на Бундестага Йошка Фишер, бъдещият външен министър се появи с маратонки, носейки със себе си отсечена елха. Както самият той по-късно заяви, винаги е мразел подобни плакативни акции. Но зелените демонстрираха винаги, когато имаше удобен случай. По този начин те заявяваха своята политическа платформа - те искаха да предпазят света от екологична катастрофа. Типично за началната фаза на Зелените беше фиксирането върху апокалиптични сценарии.

Ядрената заплаха и разрушаването на природата като следствие от дивия капитализъм

обуславяха тяхното политическо мислене. Германското обединение и присъединяването на източногерманското гражданаско движение "Обединение 90" бяха само част от историческите събития, които направиха от протестната партия на Зелените истинска политическа сила. Все повече при Зелените на ръководни постове се налагат реалните политици, на мястото на екосоциално настроените такива. През 80-те години голяма част от "левите" напуснаха редиците на Зелените. Същевременно партията се раздели с догмите си. Ротационният принцип, според който в средата на мандата зелените депутати трябваше да бъдет сменяни, за да се избегне създаването на каста от професионални политици, например спадаше към тях. Самочувствие на Зелените обаче никога не е липсвало. Днес те минават за зрели политици. След като през 1998 година Йошка Фишер стана министър на външните работи в кабинета на Шрьодер, партията на Зелените вече се смята за един от стълбовете в германската партийна система.