За скандала с Румен Овчаров

Скандалът с Румен Овчаров е много сериозен. Не само защото напомня за „ерата Луканов”. Не само защото в тесен кръг самият Овчаров често обича да сравнява могъществото си с онова на покойния бивш премиер. Не само защото отново става дума за енергетика и руски връзки. Но и заради факта, че самата съдебна власт публично отказа да пази високопоставения политически гръб. Това все пак е прецедент за България. Дали политиците и този път ще победят правосъдието предстои да видим. Дотук се вижда следното:

Скандалът с Румен Овчаров бе превърнат в скандал с Ангел Александров. Само поради този факт трябва да си зададем няколко въпроса, които умело бяха преместени от фокуса на общественото внимание от пиар-стратезите на министъра на енергетиката. Изведнъж всички заговориха за проблемите в правосъдието, за корумпираното следствие и неговия началник. Не това обаче беше темата на разговор. Последната има едно име и то е Румен Овчаров. Нека хвърлим бърз поглед върху фактите. Досега Ангел Александров бе публично обвинен от нисък ешелон чиновници, които:

- никога не действат по собствена воля

- никога на влизат в публичното пространство, без нареждане отгоре.

Техните думи не тежат, ако не са подкрепени от доказателства и не са произнесени в съдебна зала, защото върху тях винаги тегне подозрението, че действат по поръчка на своя началник.

Шефът на следствието си и е шеф на следствието. От институционална гледна точка неговите думи тежат много повече, защото той носи много по-голяма отговорност за тях. На всичкото отгоре обвиненията срещу него бяха половинчати и не бяха подкрепени с никакви подробности, доказателства, че дори и косвени връзки. Връх в това отношение бе шефа на „Булгартабак” Христо Лачев, който на нарочна пресконференция смутолеви между другото, че Александров му е искал пари. Когато журналистите го помолиха да конкретизира и го попитаха дали се е оплакал в прокуратурата, Христо Лачев отклони темата на разговора, но неговото подмятане остана като валидно и достатъчно за чело на в. „Труд”. Искам да кажа, че обвиненията срещу Ангел Александров прозвучаха крайно несериозно и дирижирано.

Нека припомня защо се стигна до тях. Това стана, след като Александров предложи за уволнение следователка, която е възпрепятствала следствието по делото за столичната „Топлофикация” и, образно казано, е пазила гърба на един потенциален обвиняем. Той се казва Красимир Георгиев, много близък до енергийния министър Овчаров, човек, който има общи фирми с прословутата майка на т.нар. Вальо Топлото. Тоест връзката на Красимир Георгиев с аферата е директна и тя трябва да се разследва. От информацията, която бе публикувана в медиите и чийто източник е доклад на НСлС има неоспорими доказателства, за това че следователката Шарланджиева се е уговаряла на нерегламентирани срещи с Красимир Георгиев за начина, по който ще протече разпита с него, воден от самата нея. За тези срещи е посредничила зам.-министърката на Румен Овчаров Корнелия Нинова. Всичко това е доказано със средствата на следствието, включително и подслушани телефонни разговори.

Като теглим чертата, става ясно, че човекът, около когото обръчите се стесняват, се казва Румен Овчаров. Няма съмнение, че намесването на името на неговия близък приятел Красимир Георгиев в скандала с „Топлофикация” ще насочи журналистите към по-подробното изучаване на връзките между двамата. А употребата на зам.-министърката Корнелия Нинова говори за пряка намеса на Овчаров в следствието. Няма сила, която може да ме убеди, че един зам.-министър може да си позволи интервенция на такова ниво, без знанието и одобрението на своя шеф.

Дотук не съм казал и дума относно обвиненията на самия Ангел Александров, които той отправи директно срещу Румен Овчаров. Не го направих, за да покажа, че не това е основния аргумент в изследването на този скандал, но трябва да кажа, че той също е сериозен. Във всяка държава това би предизвикало сериозен политически трус и разследване до дупка. Както и обяснение от страна на премиера и президента, съпартийци на високопоставения политик. Трудно ми е да повярвам, че шефът на Националното следствие ще тръгне да лъже ей-така, дори и без зрънце истина в думите си. А ако това е така, както твърдят Овчаров и Станишев, то значи, че всички приказки за борба с престъпността и корупцията, излезли от тяхната уста, са пълна лъжа. Кога лъжат те? Когато казват, че успешно покриват критериите на Брюксел по този болезнен въпрос? Или когато казват, че този, който трябва да разследва корумпираните, е най-корумпирания?

Накрая ще добавя само следното: от Брюксел искат отсъден за корупция високопоставен български политик. В България по някакво странно съвпадение и единомислие искаме същото. Тук властта можеше да реагира по-адекватно. Не да заема веднага отбранителна позиция и да казва „Не пипайте политиците!”, а да проучи дали зад думите на шефа на следствието е скрита истината за Румен Овчаров. Сигурен съм, че последната ще излезе наяве, както и да завърши този скандал. Не е прав премиерът Станишев, който казва, че този скандал ще подейства оздравително на съдебната система. Този скандал не е неин, а негов, и може да подейства разрушително на собственото му правителство.