За принципите в политиката

Преди три седмици Петър Москов, член на националното ръководство на ДСБ нарече «вампири» няколко общински съветници от СДС. Конкретните имена, които той имаше предвид са Стефан Иванов и Борислав Бориславов. Те заедно с те Владимир Кисьов и Иван Нейков бяха употребявани от страна на ДСБ като олицетворенията на «модела Софиянски». Иначе казано – модела на безогледно разграбване на столичната община. Тук е справедливо да кажем, че цялото име на този модел е «Софиянски - Антоан Николов», защото те двамата /вторият е предишшния дългогодишен шеф на общинския съвет/ бяха политическите първопроходци в модела на корумпиране на местната власт. Понеже тя е разделена на две – кмета със своите икономически лостове управляваше бизнеса от едната половина, а шефа на общинския съвет другата. Общинските съветници от различните партии са съучастници, които си затварят очите за безобразията и сами гласуват безобразни решения, защото имат лична облага. Или членуват в няколко борда на общински фирми или вземат комисионни от някои апетитни «заменки» или нещо друго. Начините на корумпиране са много. Този модел е изключително порочен, защото деградира самата идея за демокрация. Няма управляващи и опозиция – всички крадат, защото има за всекиго, а който си позволява принципно поведение просто бива маргинализиран или направо изхвърлян от системата. Понеже дълги години местната власт не беше във фокуса на медиите, този порочен модел бе развит до съвършенство. Той взривява идеята както за управление, така и за политика и превръща общината в обикновено разбойническо сборище, което плячкосва града. Резултатите са очевидни.

Но да се върнем на политиката. ДСБ бе създадена с идеята за алтернатива на този модел. Иван Костов постави морала и принципите в освовата на раздялата си със СДС, които бяха наречени от него мъртво тяло без дух. След дълга, изтощителна, но и яростна борба срешу клиентелистите Иван Костов се съюзи в обща листа с тях в името на победата! Неговите съпартийци, които наричаха седесарите вампири, клиентела, умряло тяло без дух и стара десница, се подредиха в обща листа със споменатите вампири, клиентела, умрели тела без дух и стара десница под многозначителното име Алианс за София. Само Ахмед Доган липсва в този алианс, но няма да е чудно, ако един ден и то цъфне сред тях. Оказа се, че моделът на Иван Костов не е по-различен от този на Стефан Софиянски или на Антоан Николов. Напротив – той ги събира дори и днес. Разделението преди три години е било (все пак) форма на политическо оцеляване, а не нова дясна алтернатива. С листата за София, а и с цялостното си явяване на местните избори ДСБ се саморазпусна. На практика костовистите признаха: а) че не са първа сила в дясното пространство, б) че не са алтернатива на статуквото и в) че не са нито демократи, нито силни, а са обикновени българи кариеристи.

Грозният пазарлък и компромис с най-отвратителните лица от столичната клиентела изпрати ДСБ в историята. Днешният модел на Костов рециклира онова, което самият той познава най-добре – клиентела от Софиянски, клиентела от Антоан Николов и няколко нови и наивни лица за фасада. Нищо ново за последните десет години. Наивно е да бъркаме Иван Костов с Иван Рилски. Наивно е и да вярваме, че десницата на Костов може да върши чудеса. Че може да превърне клиентелата на Софиянски и Николов в благородна група безкористни общински съветници. По мнителните биха казали, че Иван Костов се е договорил с Борисов. С тази листа и с неадекватния си кандидат Костов осигурява на Бойко Борисов безпроблемен втори мандат с допълнителен бонус – няколко общинари, пречистени от моралистичната пералня на «автентичната десница». Владимир Кисьов, Стефан Иванов, Борислав Бориславов, Иван Нейков и останалите ИСКАХА да са с Бойко Борисов. Костов изпълни мечтата им. Даде възможност на тези, които гласуват за кандидатите на ДСБ да вкарат в общината клиентелата на СДС. Излиза, че борбата с модела «Софиянски» е била само на думи, а останалата част от този модел – Антоан Николов, тактично премълчавана. Днешният съюз срещу Бойко Борисов е не по-малко лицемерен и отвратителен от онзи, с който ни пробутаха Софиянски за кмет преди 13 години. Но най-потискащ е следният факт – препълнената зала «България» аплодира и избра за свой кандидат-кмет човек, когото не познава. Костов каза, че е умен, интелигентен и работлив и всички му повярваха. Оставям настрана личността на Мартин Заимов и питам всички онези, които му ръкопляскаха, какво знаят за него? Кога разбраха що за човек е, какви качества притежава и защо го искат за кмет? Направиха ли информирания избор, към който непрекъснато ни призовават, или това ще бъде поредната налудна постъпка на рационалната десница? Тук трябва да добавя, за да няма съмнения, че Мартин Заимов е личен избор на Иван Костов. Да не би утре някой да каже, че го е издигнала някоя софийска организация, която начело с Атанас Атанасов да поеме отговорността. Казвам го защото го заради срама, наречен «Филчев», и ужасните последствия, които България претърпя само защото Иван Костов беше решил, че той може да бъде главен прокурор и наложи неговия избор. Демократичните хора не могат да се доверяват на един единствен човек за толкова важни решения. Нали за това е измислена демокрацията, защото няма съвършени политици. Има процедури, чието спазване ражда добрата политика. Останалото е отблясък от близкото минало, па макар и формално днес да го наричаме демокрация. Впрочем с този акт ДСБ се самоуби политически, но това е тема за друг коментар.