За писателството и пътуването

Разговорът започва с въпроса дали пътуването винаги е свързано с разстояние? "Ни най-малко", отговаря писателят от български произход. "Аз бих могъл да пътувам дори просто като завия зад ъгъла. "Чужбина" за мен означава да се дистанцирам от собственото си его и собствените си ограничения. В този смисъл "чуждостта" може да бъде изживяна навсякъде", казва Илия Троянов.

"Да се удивляваш е здравословно"

Това казва Илия Троянов в романа си "Събирачът на светове". Има ли неща в Германия, които го карат да се удивлява? "Удивлението не винаги е с положителен знак. Има начини на поведение, които ме удивляват, защото ме разтърсват. Дребнавостта на много хора, готовността им да избият в агресивност заради дреболии. През дългите зимни месеци пък се ужасявам от това колко мрачни стават хората тук", казва Илия Троянов.

Какво според него трябва да вземе човек със себе си, ако реши да замине, за да открие нещо наистина ново? "Колкото може по-малко. Най-добре би било да оставите у дома багаж, близки и приятели. Предубежденията също са вредни. Казано с една дума: човек трябва да се остави да бъде променен от чуждостта", препоръчва Троянов.

На едно място той цитира индийския мъдрец Нарада, който е казал: "Първо обиколи света и едва след това ще можеш да си съставиш мнение за нещата". Това трябва ли да се тълкува като критика по адрес на съвременната литература?

"Би било арогантно да уча колегите си как да пишат. Но самосъзерцанието като литература аз смятам за ялово. За мен литературата започва там, където човек престава да се занимава със собственото си его", казва Троянов.

"Промяната е нещо естествено"

На шестгодишна възраст заедно с родителите си той бяга от България в Германия. Дали тази ранна загуба на родината е причина за любопитството му към света? Троянов отговаря така: "В течение на една година аз изгубих на два пъти това, което вие наричате отечество. Първо бягството от България, а сетне преместването ни от Германия в Кения. Така че още като много млад аз разбрах колко бързо могат да се променят нещата - език, обкръжение, климат, хора, миризми.

През онези години в мен се затвърди разбирането, че промяната е нещо естествено. Ако днес възприемам еднаквото, непроменливото едва ли не като екзотично, това несъмнено е свързано с детството ми. Впрочем много писатели през 20 в. са имали сходен опит. Може да се каже, че изгнанието е прототипът на съдбата на артиста през 20 век. Все пак за твореца това има поне предимството, че той трябва и може да си създаде ново отечество в своите произведения."