За невероятно разрушителното отражение на снимките на мъченията в Ирак

Методите на изтезания прилагани от американци и британци в Ирак и също така разпространените снимки, трябва да се разглеждат в културно-обусловена връзка. Това е така независимо дали част от тези снимки са инсценировки или пък не. В Ирак на Садам Хюсеин, който е описан от Канан Макия, под псевдонима Самир Ал Халил и други дисиденти като килия за мъчения, те са широко разпространени. Сега обаче чужденци, събирателно възприемани като християни са тези които измъчват иракски мюсюлмании и при това правят снимки.

В някои откъснати райони на ислямския свят все още е табу въобще да се фотографират хора, като Йемен или Саудитска Арабия и дори югоизточна Турция, а още повече жертви на мъчения. В една култура, която доскоро беше много въздържана по отношение изображението на хора, тези снимки въздействат много по-обезпокоително отколкото в западния свят, където междувременно всеки фотографира всичко.

На теория Ислямът по традиция зачита и защитава християните, като привърженици на една писана религия, но в общественото съзнание или пред ислямското шериатско право християнинът никога не е равен на мюсюлманина във всеки случай не и според модерните мащаби, където вероизповеданието не се счита за най-важния отличителен белег на гражданина.

Когато сега християни се изявяват като мъчители и освен това документират тези мъчения и още повече в мюсюлманска държава, това е особено унизително за мюсюлманите. Особено случайте на хомосексуални или хетеросексуални действия под мъчение са считани от членовете на ислямската култура за особено отблъскващи. Впечатлението на много мюсюлмани, че под прикритието на свободата Западът практикува една съвършено освободена от всякакви правила сексуалност, намира нова почва и налива вода в мелницата на ислямските пропагандатори на омраза и ужасяващи опростители на нещата. За много мюсюлмани ще изглежда невероятно, че ексцесите са изолирани случаи.

Онези снимки, които показват една 21-годишна военнослужеща от американската армия триумфираща над мъже, жертви на мъчения, имат двойно разрушителен характер. Преди всичко онази снимка, на която тази млада жена изглежда, че води като куче на каишка един лежащ на пода иракчанин, ще се възприеме като най-голямото възможно унижение. Кучето се счита в Исляма за нечисто животно. Нима никой не е знаел това в затвора Абу Граиб? Ислямът се отвращава повече само от свинята и затова мюсюлманите не ядат свинско.

Също и факта, че една жена унижава мъж трябва да се разглежда на фона на традиционното разделение на половете. Докато Коранът поставя мъжа и жената пред Аллах напълно наравно, там се посочва както и в ислямското шариатско право, че жената има подчинена роля, преди всичко в обществото. Макар че в някои страни тези стереотипи започват да се разпадат, те въздействат и по-нататък и биват изтласквани съзнателно от ислямистите на преден план. Мащабът определя Четвъртата Сура ”Ал Ниса” или Жените. Стих 34 гласи ”Мъжете стоят над жените или носят отговорност за тях...”

На снимката с каишката интерпретирана културно-семиотично в смисъла на Исляма една жена унижава един мъж, едни християнка – един мюсюлманин, една чужденка – един местен човек. Унижени освен това са всички членове на семейството на измъчвания. Едва ли може да има нещо по-лошо от това.