1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

За колчетата по "Графа", за тарикатите и селските хитреци

8 октомври 2007

В хамлетовски стил един кмет и един министър продължават да водят спор за загражданията по столичната улица “Граф Игнатиев”. За решението на общината и за реакциите, породени от него, е гледната точка на Емилиян Лилов.

https://p.dw.com/p/Bnw4
Само знакът "Влизането забранено" понякога не е достатъченСнимка: BilderBox

Започвам да се съмнявам в достоверността на един от емблематичните рекламни клипове в ранните години на демокрацията в България. В него един каубой, пушещ известна марка цигари, ни приканваше да посетим Америка - страната на неограничените възможности. По всичко личи, че България също има какво да предложи като място, където се случват необикновени неща.

Миналата седмица един силов министър и един силен кмет се хванаха за гушите заради едни колчета!? Точно така – едни най-обикновени колчета се оказаха в състояние да скарат две администрации – тази на вътрешното министерство и тази на Столичната голяма община. Въпросните колчета от известно време разнообразяват пейзажа на улица “Граф Игнатиев” в самия столичен център, една от най-невралгичните отсечки от гледна тока на движението в столичния град. Спомняме си, как тя гордо беше обявена за пешеходна зона, но нищо от това не се случи, защото днес тя прилича по-скоро на автомагистрала, по която бясно препускат коли на знайни и незнайни величия. И понеже очевидно полицията не е в състояние да се справи с проблема, като спре този парад на джипове и лимузини със затъмнени стъкла, на полицейски и служебни автомобили с и без пропуски, общината реши да монтира автоматични колчета, които се задействат дистанционно, за да пропускат само трамваите на градския транспорт. По-късно с дистанционни управления бяха снабдени и колите на “Бърза помощ” и пожарната.

Да оставим министъра на вътрешните работи Румен Петков и столичния кмет Бойко Борисов да си ги мерят – аргументите. Очевидно имат време, а пък и полза от подобни схватки в условията на предизборна кампания. Но поводът е добър за да подхванем отново разговора за особеностите на българския преход и българската демокрация.

Питам се, като се обръщам включително и към вас, дали си спомняте да сте виждали някога, катаджия да глобява тарикати в скъпи коли, повярвали си дотам, че се изживяват като недосегаеми от закона богове? Ако поне веднъж сте били свидетели на подобно чудо, съм готов веднага да си взема думите обратно. Мира не ми дава и въпросът, защо пък точно България да е любимо място на всякакви селски хитреци и тарикати, простаци, бабаити и хора без вратове, безпардонни нахалници и наглеци, които са се самопоставили над закона!? – Вероятно това е така, защото законът си затваря очите за техните безобразия. За друго обяснение не се сещам.

Тормози ме и това, коя е онази сила, която кара да изглеждат като най-обикновени тарикати хора с положение в обществото, образовани и възпитани, добре облечени, и дори такива, заемащи изборни длъжности? Не е забравен случаят от това лято, когато екип на държавната телевизия засне един народен избраник, който за 10 минути на пътя извърши 5 груби нарушения, вкл. пресичане на червено и каране в насрещното платно! Ще кажете – ама то и в другите страни стават такива неща. Да, стават, ама на нарушителите след това им става първо горещо в съдебната зала, където ги обливат топли вълни, а след това обикновено ги и прибират на топло. Справка – Парис Хилтън.

Не може да не ме тормози и това, че видимо здрави и прави хора се правят на инвалиди, за да ползват малкото привилегии, на които се радват инвалидите в България, но истинските. Мнимите или направо регистрират колите си с инвалидни номера, или използват връзки, за да се доберат да инвалидни карти, с които да злоупотребяват. Това също е тарикатлък, но от онзи най-противен вид, който е обида спрямо хората с недъзи.

Сигурно съм последният човек, който ще тръгне да се захласва по Бойко Борисов. Но в случая той вероятно има основание да предприеме такава крайна мярка и да нареди колчета през средата на “Графа”. Вероятно е стигнал до извода, че няма друг начин за справяне със селяните зад волана. Същевременно по този начин общината като представител на местната власт, и полицията - на централната, т.е. на държавата, демонстрират безсилие. В нормалните държави и обикновеният забранителен знак върши работа. А щом като в България това не е така, и щом ни трябват колчета срещу нарушителите, значи България трудно може да бъде наречена нормална държава.

А вас не ви ли боли?