За какво дойде Лавров в София

Финансистът Илиян Василев е категоричен, че посещението на руския външен министър Сергей Лавров в българската столица е било чиста проба "дипломатически ескорт на енергийни проекти". Според него обиколката на външния министър преминава през държави, в които Кремъл съзира шанс да събуди симпатии. По замисъла на Москва, тези симпатии впоследствие ще могат да бъдат конвертирани в "преговорен ресурс" когато стане въпрос за отношенията между Запада и Русия. Неслучайно Лавров заяви, че "членството на България в Европейския съюз не трябва да пречи на българо-руските отношения".

"Става дума също за дипломатическа офанзива, част от която са още страни като Словения и Сърбия, през които преминава трасето на проекта за газопровод "Южен поток". Наскоро президентът Владимир Путин посети крайната точка на това оспорвано начинание - Австрия, припомня Василев, бивш посланик на България в Москва.

Може ли Западът да вярва на София

Афишираното от премиера Пламен Орешарски спиране на работата по проекта "Южен поток" на българска територия е само куха политическа декларация, смята Илиян Василев. Той се аргументира с това, че проектната компания, реализираща начинанието дори не е публикувала обичайното в подобни случаи съобщение до акционерите: "Не само, че нямаше обява за спирането, но излезе съобщение за подготвена смяна на изпълнителната компания, която ще строи трасето на газопровода на българска територия. Това е недопустимо и внася допълнителна "мъгла" и в без това непрозрачния и съмнителен проект", казва Василев. По време на вчерашната му пресконференция в София, самият руски външен министър даде ясно да се разбере, че нито работата по "Южен поток" е спряла, нито пък Русия смята за провалени официално прекратените от България проекти за изграждане на АЕЦ "Белене" и за строителството на нефтопровода "Бургас-Александруполис": "Те продължават да лежат на масата, макар и замразени", заяви Лавров.

Руският външен министър Сергей Лавров поиска в София газопроводът "Южен поток" да бъде изключен от обхвата на Третия европейски енергиен пакет и така операторът на тръбата да не е длъжен да осигурява достъп на трети лица до капацитета му.

Лавров заяви, че страната му уважава правото на ЕС да създава нови правила, но тези въпроси не могат да се решават със задна дата". Той се аргументира с това, че споразуменията със страните - участнички в "Южен поток" са били сключени по-рано - преди влизането в сила на Третия енергиен пакет на Европейския съюз.

Политологът Огнян Минчев обаче е категоричен, че "подписаните в края на 2012 г. между България и Русия споразумения за "Южен поток" нямат силата на окончателен договор. Но дори да е така, "Южен поток" попада изцяло под юрисдикцията на Европейския съюз и неговия Трети енергиен пакет", твърди Минчев и пояснява, че ако Кремъл постигне своята цел това би довело до окончателно закрепване на монополно високите цени на синьото гориво за Европа. А това несъмнено ще ги превърне в инструмент в ръцете на Москва да провежда политика на моркова и тоягата спрямо близки и по-далечни държави в обсега на руските интереси.

Пропуснат шанс

Финансистът Илиян Василев не крие огорчението си от това, че годишнината от установяването на дипломатически отношения между България и Русия не се е превърнала в повод да се "изговорят големите неща, случили се през един дълъг период в дипломатическите, икономическите и чисто човешките връзки между двата народа". Вместо това, според него, отношенията между Русия и България отново са се оказали в плен на една краткосрочна конюнктура, каквато е в случая съдбата на руските енергийни проекти. "Подобна конюнктура обаче подменя необходимостта от балансиране и изчистване на натрупалите се системни проблеми в българо-руските отношения с търсенето на някаква злободневна новина и на решения с краткотрайна съдба", заключава Илиян Василев.