1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

За екокритиците, екорелигията и екополитиката

6 септември 2005

Ивайло Дичев

https://p.dw.com/p/Aub2
Снимка: AP

В известен смисъл картините на масово нещастие от американския юг шокират повече от горящите близнаци в Ню Йорк: най-мощната страна на планетата поради един каприз на природата започна да прилича на Третия свят, с бежански лагери, мизерия, мръсотия и мародери, които грабят напуснатите къщи, с едно безпомощно правителство, което с дни не знае какво да предприеме. Пък и няма кого да бомбардираш, за да покажеш решителност, нали е природа!

Пламнаха наново всички възможни критики към управлението на САЩ. От една страна заради безсмислената война, погълнала не само вниманието, но още огромна част от бюджета и националната гвардия, и се стигне до упорития отказ да се подпише протоколът от Киото за ограничаване на глобалното затопляне. От друга - заради липсата на контрол в района, дивото застрояване на крайбрежията и запускането на дигите – все сюжети, които тази година мъчително преживява и България. През 2002 година Новоорлеанският вестник Таймс-Пикъюн предрече катастрофата в детайли “Десетки хиляди жители ще стоят с дни по покривите в очакване на спасителните отряди. Те ще бъдат изложени на жажда, глад и токсични химикали” писаха тогава. Днес редакцията на вестника е под водата. Който е склонен към ирония може да си припомни, че в началото г-н Буш отказа всякаква международна помощ, която след това спешно поиска, получавайки между другото оферти от врагове като Кастро и Чавез, както и от ООН, която той от известно време май иска да закрие.

Но сериозността на въпроса далеч надхвърля грешките на едно правителство. Удивителното е, че там се оказаха също толкова безпомощни колкото в България, че и най-силният не може да обуздае природата.

Безпрецедентните десетилетия на мир в развития свят създадоха измамното усещане, че от политическа власт ще има все по-малко нужда. Новият век ни посрещна с масови бедствия, на които окото ни започна сякаш на навиква, с печалния рекорд от 310 000 жертви на цунамито миналия декември. И ако някак можем да си представим, че проблемът с тероризма ще бъде решен при едно по-равномерно икономическо развитие на планетата, по-добре контролирана миграция, по-ефикасни органи за сигурност, с околната среда никой не си прави илюзия, че можем окончателно да се справим. Самата идея за това е абсурдна, защото екология значи равновесие, а в какъв смисъл можем да се уравновесим с Вселената? Само сблъсъкът с един малък метеорит ще покрие атмосферата с прах за една година и ще доведе нова ледниковата ера. И дори астрономите да видят този приближаващ метеорит, никакви водородни бомби за сега не могат да го разбият.

Дори когато екологичната катастрофа има нещо общо с човешката дейност, връзката между причина и следствие е толкова проблематична, че е някак трудно да идентифицираш враг и да съсредоточиш върху него огъня си. Дали затоплянето е в резултат на въгледвуокиса, който произвеждат развитите страни или просто земната орбита се е наклонила? И дали пък първата теория не е повлияна от зелени идеологии, а втората - финансирана от енергийни магнати? Повишаването на температурата в Мексиканския залив с един градус тази година стана причина за небивалата мощ на урагана Катрина. Три градуса световно затопляне означават стопяване на ледове и изчезване на места като Венеция и Лос Анджелис, Индонезия и Холандия. При това стопяването на ледовете рискува да промени съдържаните на сол в океана, да наруши тънкото равновесие, на което се крепят течения като Гълфстрийма, който затопля северна Европа. Обърне ли се Гълфстриймът, Англия се превръща в Аляска, която е разположена на сходна географска ширина.

Как живеем с всички тези страхотии, които не можем докрай да обясним, но смътно чувстваме неминуеми? Бодряческата модерност е със сигурност далеч зад нас, едва ли някой продължава да вярва във всемогъществото на научнотехническия гений. Къде са роботите, къде са космическите колонии, които ни обещаваха през 60-те?

По-важният въпрос, който повдига драмата на американския юг, е че все по-осезателната екологическа заплаха предполага завръщане на сцената на политическата власт с нейната претенция да действа от името на общия интерес. Реабилитиране на дълготрайното планиране срещу мигновените печалби на финансовите пазари, безкористното инвестиране в бъдещето срещу рационалната калкулация на интересите. Парите за бедствия и аварии най-лесно се крадат, поради това, че трябва да се харчат спешно. В България подобни пари са извън закона за обществените поръчки – познайте коя партия получи този ресор? В състояние на бедствие действа безотказно само едно - безкористната солидарност.

От друга страна извънредната ситуация поражда тоталитарни методи. Вчера застреляха превантивно един бразилец в Лондон, днес стрелят по мародерите в Нови Орлеан – какво ще бъде утре в случай на глобален вирус, геологически катаклизъм, избухване на Слънцето? Без един минимум морален ред ние не само ще се изпотрепем преди самото бедствие да ни е стигнало, а, което е по-лошо ще умрем глупаво и недостойно. Впрочем не избраха ли г-н Буш именно заради връщането на морала в политиката? Дано горчивият урок накара Вашингтон отново да се почувства част от човечеството; тогава поне жертвите от Мисисипи и Луизиана няма да са били напразно.