Защо Централна Азия е толкова важна за Европа?

Превратът в Киргистан през март т.г., както и потопения от узбекските сили за сигурност в кръв бунт в Андижан през май, насочиха вниманието към този регион на Централна Азия, чието значение като доставчик на земен газ и петрол за целия свят нараства и който крие в себе си значителен конфликтен потенциал.

След свалянето на режима на президента Аскар Акаев след фалшифицираните парламентарни избори през пролетта, в Киргизстан все още не може да се възцари спокойствие. Сегашната ситуация се характеризира с остра, отчасти изпълнена с насилия битка за преразпределението на онези части от икономиката, които едно време бяха в ръцете на президентското семейство, както и политически убийства, самоуправство, двувластие в много части на страната и разпадане на държавните структури. В Узбекистан пък цари мъртвешко затишие. След събитията в Андижан, при които вероятно са били убити около 700 души, режимът на президента Ислам Каримов увеличи значително натиска срещу опозицията. Действителни и набедени участници в бунта в източноузбекския град бяха осъдени на дълги години лишаване от свобода в процеси, които според чуждестранни наблюдатели твърде много напомнят на сталинистките показни процедури. Все пак страната си остава нестабилна. Още преди безредията в Андижан, мнозина експерти изразяваха загриженост, че социалните напрежения в Узбекистан могат да доведат до гигантски взрив, който да разкъса страната. След бомбените атентати от 2004, за които се предполага, че са били дело на ислямисти, започнаха да се множат съобщенията за безредици, предизвикани главно от местни проблеми – като своеволията на местни представители на държавната власт, неизплатени заплати, надвзети пари за вода и ток и др. Към това се добавят слуховете, че президентът Ислам Каримов е тежко болен. Вторият по власт в държавата човек - министърът на вътрешните работи Алматов – със сигурност е болен, защото доскоро пребиваваше на лечение в една германска специализирана клиника. Някои упорити слухове, че бомбените атентати през 2004 година не са били дело на ислямисти, а част от битката за власт между Алматов и шефа на тайните служби Рустам Иноятов , сочат колко ожесточена вероятно ще бъде бъдещата битка за власт, когато Каримов вече няма да може да изпълнява задълженията си.

Киргизстан и Узбекистан са застрашени от подобна опасност: държавата да се разпадне под ударите на социални размирици и борби за надмощие между елитите. Географският епицентър на тези размирици и в двете страни е един и същ: Ферганската долина, където има объркващи национални преплитания и множество национални малцинства. Онова, което става там, може да има сериозни последици върху целия регион между Каспийско море и Китайската граница. Ферганскакта долина е считана за най- силно ислямизираната област на Централна Азия. Имменно там беше социалната почва за развитието на “Ислямското движение на Узбекистан”, чийто бойци идваха през Таджикистан от Афганистан и които през 1999 и 2000 –та година нападаха узбекистанската част на долината. Според официалните държавни съобщения, бунтът в Андижан също е представлявал опит за преврат, предприет от ислямистки групиривки, които концентрират действията си във Ферганската долина. Извън социалните конфликти, в отделните държави от региона ими и други проблеми със значителен конфликтен потеанциал като например споровете за разпределението на водните ресурси.

Не само от хуманитарна гледна точка, Европа не бива да извръща равнодушно глава при вида на всички тези конфликти, защото в Туркменистан, Узбекистан и Казахстан се намират голяма част от наличните в севта запаси на петрол и природен газ В централноазиатския регион, който няма достъп до море, маршрутите за транспортирането на суровини са още по-сериозен политически въпрос, отколкото например за региона на Персийския залив. А решаването на този политически въпрос изисква висока степен на дългосрочност и възможност за планиране с оглед на високите инвестиции по строежа на петроло- и газопроводи.