Защо Турция не се отказва от ЕС, но и не спира да ухажва държавите от ислямския свят?
1 декември 2006
От години той преследва една цел: да вплете икономически регионите от Черно до Каспийско море до вътрешността на Азия и от Средния изток до Африка. “Свободна търговия от Одеса до Мароко е имало още по време на Османската империя”, обича да казва министърът.
Днес политиката му жъне плодове. И докато ЕС тика все по-възмутено огледалото пред лицето на Турция, показвайки недъзите й, консервативното й ислямско правителство правлителство успя да събере на икономическа среща 1800 делегати от 54 мюсюлмански страни от организацията Ислямска конференция.
Само малка част от делегатите, християни от Етиопия, се почувстваха сконфузени от началото на срещата, което беше съпроводено от четене на Корана и мощна ислямско-националистическа инсценировка. Турски значена се смесиха с риторика за ислямската солидарност.
Премиерът Реджеп Ердоган беше привестван като суперзвезда. Това естествено вдъхновява едно правителство, което иначе е убедено в това, че ЕС го подлага на непрестанни унижения. В ислямския свят Турция има силата на пример за подражание заради икономиката й, нарастваща с най-силни темпове. Само с половин уса премиерът й признава, че този факт се дължи и на процеса на интеграция с ЕС. Пред приятелите си от исбямския свят обаче Ердоган не обелва и дума за кризата в отношенията с ЕС.
От две години насам организацията Ислямска конференция се стреми към икономическа интеграция. Целта е гарантирането на свободна търговия и взаимни инвестиции, което ще сплоти ислямските държави и ще им помогне да оказват обща съпротива на останалите блокове в глобализиращия се свят. Само че икономическото състояние на повечето от мюсюлмански държави е мизерно. 56 страни от организацията Ислямска конференция имат дял от едва пет процента в световната икономика. В това обкръжение Турция, която е инвестирала 15 милиарда долара в ислямския свят през 2006-та година, играе важна и водеща роля. “Това обаче не е наша цел”, съпротивлява се министърът на външноикономическите връзки Тюзмен. Членството в ЕС има предимство и е целта, която преследва държавата му. “Разбира се, признава Тюзмен, не бива да изпускаме от очи, и други възможности, но водещата роля в ислямския свят не е алтернатива. Министърът знае за какво говори: във външнотъргонския обмен на Турция ислямските й партньори имат 30%, докато ЕС – цели 55%.