1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Защо Русия има самочувствие на нова суперсила?

11 юли 2006

На този въпрос ще се спрем в днешния преглед на списанията ”Шпигел”, ”Щерн” и ”Фокус”

https://p.dw.com/p/AuAO
Снимка: AP

Тази седмица списание “Щерн” може да съперничи достойно на булевардните издания в Германия. Тема на броя му са снимки на принца на Монако в домашна атмосфера, направени с негово съгласие, съобщават гордо редакторите на списанието. “Фокус” пък дава на читателите си рецепти за успех в кариерата, използвайки научни студии на психолози и експерти.

Единствено “Шпигел” излиза с политическа тема на броя. “Руската енергия. Завръщане към имиджа на световна сила”, четем на заглавната страница на “Шпигел”. Конкретен повод за тази тема е срещата на най-развитите индустриални държави от групата Г-8, в която от няколко години влиза и Русия. Срещата се състои в Санкт Петербург, родния град на президента Путин. С този факт започва и основната статия в «Шпигел», където не без горчива ирония се съобщава, че градът бил почистен от безпризорни кучета и плъхове, а пет хилядите бездомници били регистрирани и изпратени до края на срещата на върха в провинцията. С много факти, анализирани в дълбочина, статията се опитва да намери отговор на въпроса, откъде идва самочуствието на Русия като новата суперсила. Според «Шпигел» московският политически елит се опитва да внуши на гостите си от цял свят едно: че Русия, възродила се от пепелта на Съветския съюз и междувременно подплътена с милиради долари от износа на нефт и газ няма намерение да приема поученията и пренебрежението в кръга на най-силните.

Когато в събота ръководителите на най-мощните в света индустриални държави се съберат в мраморната зала на Константиновския дворец в Санкт Петербург, ще се говори предимно за нефт и земен газ. Сигурността на енергийните доставки е основна тема на срещата на върха. И на Запада му е ясно: никой вече не може да обсъжда тази тема без Русия. Империята на Путин притежава най-големия резрв на земен газ, а Газпром е не само монополист в доставките, но и третият по големина концерн на земното кълбо. Русия е на второ място след Саудитска Арабия по износ на нефт в света. Икономиката й преживява бум и от 1999-та година насам нараства годишно с шест процента.

Освен това Путин знае много добре, че в световната битка за енергийни източници, най-напред идва земният газ, после – нефтът и най-накрая моралът. Връзките на Русия с деспотичните режими в Узбекистан, Туркменистан и Казахстан процъфтяват въз основа на дългогодишни договори за доставки. Само че и Вашингтон се управлява от експерти по суровините: Буш, който натрупва пари, също както баща си, от нефт, Чейни е шеф на тежкия милиарди долари гигант «Халибъртън», свързан също с нефта, а американската външна министърка Кондолиза Райс е в Управителния съвет на Шеврон.

Дотогава докато говоренето за демокрация и опазване на човешките права прикрива цени на барели и газопроводи, критиките спрямо Русия не бива да се вземат на сериозно. Това е логиката на Путин. В последното си обръщение към нацията, той не остави съмнение в това, че руско-американските отношения са достигнали най-ниската си точка от разпадането на Съветския съюз насам. И така както Путин се смята за неоспоримия архитект на руското държавно устройство днес, така еднозначно енергийната му политика е поставена във фундамента на неговия проектантски план. За Путин суровините са най-святото, ядрото на стратегията, която трябва да изведе Русия на сцената на суперсилите. Ре-национализацията на руския газов и нефтен сектор е междувременно достатъчно напреднала, на ключовите места в концерните седят хора от апарата на Путин.

«През 20-ти век военната сила беше валутата на водещите нации, междувременно съотношението на силите в света се определя от достъпа до нефт и газ», казва Ендрю Кучинс, директор на отдела Евроазия във фондация «Карнеги». Ето защо Русия ще има все повече шансове да се боксира в категории, които всъщност не отговарят на тежестта й», добавя Кучинс, цитиран от списание «Шпигел».