Защо Индия отказва чуждестранна помощ

Това е един съвсем нов подход. Индия се отказа дори от помощта за развитие, предоставяна от индустриалните държави. Впрочем този отказ си има своята логика: със стопански растеж от 6-8 процента и натрупаните значителни финансови резерви Индия всъщност не е вече бедна държава. В една страна с континентални размери не би трябвало да е проблем да се преодолеят последиците от моретресението, които все пак са ограничени по място. Може да се каже, че поне що се отнася до индийския материк, помощните операции протичат явно успешно. Индийският народ събра над 60 милиона евро под формата на доброволни пожертвования.

Като независима страна, Индия винаги е поставяла силен акцент върху автархията. Сега се открива възможност да се демонстрира на практика този курс. Това е обяснението и за понятната гордост на мнозинството индийци от следвания от правителството курс.

Няма основания да се смята, че с чуждестранна помощ страната би се справила по-добре с последствията от природната катастрофа. Но предвид собствените проблеми, свързани с организацията и логистиката, е съмнително дали бе разумно това, че веднага след бедствието индийското правителство изпрати собствена помощ на Индонезия, Шри Ланка и Малдивските острови. Зад това се крие разбира се и желанието на Делхи да се профилира както в Азия, така и в останалия свят като достоен кандидат за постоянно място в Съвета за сигурност на ООН. Само че докато положението в собствената страна не е изцяло под контрол, тази политика не изглежда особено убедителна на международно равнище.

Преобладаващото на Запад мислене, че азиатските страни не могат да се справят с последствията от една такава катастрофа, е несъмнено безпочвено предубеждение; това се вижда по случая с Тайланд, който също сам се бори с пораженията от цунами, при това много по-ефикасно от съседите си.

От друга страна трябва да се прави разлика между разумно национално самосъзнание и национализъм. По този въпрос се водят тези дни оживени дискусии и в Индия - например когато става дума за нуждата от преодоляване на пресилените съображения за национална сигурност, така че страната да се присъедини към една добре функционираща международна система за ранно предупреждение за подобни природни бедствия.