"Защо започнахме тази война?”
9 ноември 2005рг Шварте:
Всъщност по време на скорошното си пътуване до Латинска Америка президентът Буш искаше да разговаря за свободната търговия и по икономически въпроси, ала и извън страната го придружават неудобните въпроси. Така че и в Панама Джордж Уокър Буш трябваше да вземе отношение по обвиненията за изтезания на затворници в САЩ:
“Всички наши дейности се извършват съгласно правото и законността. Ние не изтезаваме”.
Докъде всъщност стигнахме, се питат американските коментатори във връзка с подобни изказвания. Все още не достатъчно далеч, казват демократите и искат – година преди изборите за Конгреса – да бъде разкрита истината. Абу Гариб. Гуантанамо. Миналата седмица съобщенията за тайните затвори на ЦРУ в източна Европа. Отгоре на всичко и обвиненията срещу вицепрезидента Чейни, който би искал именно ЦРУ, американската тайна служба, да бъде изключено от предвидения нов закон, забраняващ изтезанията. “Достатъчно”, казва сенаторът Карл Левин:
“Ако вече не спазваме собствените си стандарти, не можем да обясняваме пред света, защо тероризмът е нещо погрешно. Нужни са ни съюзници. А именно тях губим вследствие на инциденти като тези в Абу Гариб или Гуантанамо.”
Дебатът за изтезанията е само елемент от мозайката, показваща цялостната картина на пътя, довел до войната в Ирак. И именно там – две години и половина след началото на войната – в САЩ започва болезненото преосмисляне. На осми ноември демократите в Сената отправиха до президента писмо, чиято квинетесенция гласи: “Искаме да знаем, кое тогава е било истина и кое погрешна информация, какво беше преувеличение и какво – лъжа?” Сенаторът Дик Дърбин от щата Илинойс е един от авторите на това писмо:
“Писмото е още една стъпка към казването на истината пред американския народ. Най-вече пред нашите войници, които участват в тази война. Те са заслужили да узнаят истината.”
Дърбин е един от сенаторите, издигащи искане за комисия, която да разследва войната в Ирак. Не каква да е комисия, а имаща правото, при необходимост да призовава всички членове на правителството. Защото грешките, провалите и лъжите в навечерието на войната в Ирак демонстрират определен модел, твърди сенаторът Карл Левин и изброява: историята за алуминиевите тръби, които Саддам искал да закупи за обогатяването на уран. Тази история е неистина, казва Левин. Разпространяваната от Дик Чейни история, че Мохамед Ата, единият от топ-терористите на 11-ти септември се бил срещал с представители на иракското разузнаване в Прага. И тази история е лъжа според Левин. Подвижните лаборатории за производство на биологическо оръжие в Ирак, уж доказана с въздушни снимки от тогавашния външен министър Колин Пауъл пред ООН. “Лъжа”, казва Карл Левин. А и връзките между Ал Кайда и Саддам Хюсеин никога не са съществували, обяснява сенаторът:
“Не става дума за един случай, а за цял набор от погрешна информация, от преувеличения на администрацията на Буш преди войната.”
Президентът, който ще прекара две трети от месец ноември на ранчото си или зад граница, е застигнат понастоящем от миналото и от все по-настоятелния въпрос, задаван от мнозина американци: “Защо всъщност навремето изобщо започнахме тази война?”