Защо живеем зле?

Тези дни навсякъде по света, от Ню Йорк до Враца, за радост на малки и големи, тържествено блясват коледни елхи. В Ню Йорк тази традиция е на 80 години. У нас е на по-малко. Опитаха се да я спазят миналата седмица и в Бургас - и в центъра на града, и в крайните квартали. Часове, след като светна елхата в квартал „Меден рудник” обаче, някой я унищожи. Два дни по-късно същото се случи и с празнично украсената елха в квартал „Изгрев”. Извършителите са неизвестни, мотивите им - ирационални.

На фона на толкова много къде-къде по-големи безобразия случката в Бургас, разбира се, изглежда „дребен инцидент”. Но никога няма да разберем причините за голямото, ако не се опитаме да си обясним „дребното”, с което се сблъскваме всеки ден и на всяка крачка.

„Дреболиите” в живота ни

Затова нека да излезем за малко от къщи и да се огледаме. Най-напред за пореден път е счупено стъклото на входа. Счупени са повечето от лампите по улицата. Счупени и обезобразени са близките спирки. Изпочупени са голяма част от дръвчетата, покрай наскоро прокарания булевард. Изпочупени са току що сложените цветни пластмасови кофи за разделно събиране на боклука. Въобще, ще е много странно нещо да се появи и някои да не го счупи веднага.

Впрочем, като стана дума за боклук, събиращите го разделно очевидно сме дребно малцинство, защото новите цветни кофи са пълни с всякакъв боклук от биологичен произход, а старите метални кофи – с всевъзможни, годни за рециклиране, опаковки. Това всъщност няма никакво значение, защото и без това, накъдето и да погледнеш, виждаш само боклуци.

Отделна глава в списъка са „дребните” кражби. Отдавна не са ми крали изтривалката пред вратата, но тия дни някой пак беше разбил няколко коли, за да им вземе акумулаторите. Съвсем наскоро някой задигна 40-годишната, безброй пъти чупена и кърпена, дървена решетка на асансьора. Въобще, тук се краде всичко – от автомобилни чистачки до европейски фондове.

Лесните обяснения

Какво се крие зад тези и безброй други „дреболии”, които изпълват живота ни? По този въпрос съществуват две лесни и затова широко разпространени обяснения. Те обаче объркват причината със следствието. Първото обяснение е, че живеем така, защото сме бедни. Истината е по-скоро обратната – бедни сме, защото живеем така.

Второто лесно обяснение е, че живеем така, защото няма държава, която да въведе ред. Истината пак е наопаки. Защото държавата и тези, които я представляват, се държат по същия начин и създават същия хаос и разсипия, както във всеки отделно взет квартал. Иначе, например, нямаше да е възможно военен склад да гърми под прозорците на хората като в Челопечене. Държавен глава нямаше да гърми по защитени видове. Нямаше да е възможно полицаи да обслужват престъпници, а престъпници да са уважавани бизнесмени и даже полицаи. Нямаше да ни спират европейски фондове, а виновните да ни баламосват така нагло, както го правят.

Особеностите на местното население

Тъй че бедността и липсата на държава са не причина, а следствие. Затова може да се предположи, че причината е по-скоро в някои трайно вкоренени особености на част от местното население. Моите предположения са три: липса на елементарна култура; липса на елементарно уважение към околните и към себе си; пълно пренебрежение към правилата, дори и най-елементарните.

Разбира се, тези особености не се отнасят за всички. Останалите обаче изглежда са малцинство и имат два изхода – или да свикнат и да се примирят, или да избягат. Ако използваме израза на един от модерните напоследък леви класици, можем да кажем – „два свята и единият е излишен”.

Докато пишех тези редове, някой от съседния блок започна отрано да се упражнява за празниците и през минута-две да хвърля мощни бомбички от балкона си. Свистене, трясък и писък на автомобилни аларми. Какво ли ще стане по Нова година? Празничен салют на глупостта.