Защо е правилно, че Путин си остава в Москва?

Нека за малко да си представим следния сцениарий: в Хамбург пристига руският президент с целия си антураж, развяват се флагове, духовата музика свири и всичко е както си трябва. 3000 км по-на изток по същото време родителите от Беслан погребват децата си, народът скърби за пропиления по волята на терористите живот. Не, президентът на Русия няма да пристигне в Хамбург и това е правилно. Не защото евентуални демонстранти биха могли да му натриват сол на главата заради действително погрешната и опасна политика в Чечения. Правилно е, защото от Путин сега има нужда в Русия. И ето, че той остава там, където проблемите наистина разклащат устоите на руското общество, а в Германия се питат: защо не идва този човек? Много по-странно щеше да е, ако Путин направеше отдавна вече договорената си визита в Хамбург и Шлезвиг и оставеше страната си да се оправя без него. Руският държавен глава е на кръстопът по отношение на собствената си политика. Притиснат от 4 варварски терористични атаки в рамките на 10 дни, отстъпващи може би само по броя на жертвите, но не и по безчовечност на онези от 11-ти септември, той трябва да решава, накъде да поеме Русия. А какво ще реши той, е от значение не само за Русия, а също така за Германия, за Европа и - заради безграничността на терора – за целия свят.

Антихуманността на престъплението предостави на Путин козова карта. Придружаван от солидарността на световната общественост, надхвърляща границите на вероизповеданията и формите на управление, той би могъл да предприеме решаващата крачка, за да не изложи страната си окончателно на терора. Въпреки гробовете и критиките Русия е както парализирана, така и твърдо решена. Ако Кремъл поиска, сега би могло да се приближи мирното разрешение за Чечения. За целта е необходимо, на медиите да бъде предоставена обещаната свобода, собственият апарат да бъде подтикнат към открита информационна политика, правосъдието да стане независимо, а корупцията, вероятно отговорна както за взривяването на самолетите, така и за кървават баня в училището, да бъде сериозно атакувана. Тези са шансовете на Путин, които надали ще му се предоставят скоро пак. Ето защо президентът трябва да остане в Русия.

Германия трябва да помогне на Путин при тези реформи, независимо от това, дали той пристига в северна Германия или не. Да се демонстрира сега критична солидарност, би стимулирало нужните реформи повече от многознайковското натякване, към което западът твърде лесно прибягва. Първата крачка би могло да бъде, вместо да се критикува Путин, по улиците на Хамбург да се демонстрира съчувствие с жертвите на терора в Беслан. Нека не се забравя, че тези жертви не са по-маловажни отколкото жертвите от Манхатън, Мадрид или о-в Бали.