Защо българската държава не наказва адекватно едрите играчи в наркобизнеса?

Борис Велчев: „Все още мутрите демонстрират своята безнаказаност”

Тези думи на главния прокурор са от началото на миналата година.

Пред българските медии Велчев казва:

”Ако трябва сред всички пропуски и грешки на прокуратурата през изминалата година да откроя една - това е организираната престъпност. Докато знаем кои са хората, които внасят наркотиците и тровят децата и все още не успяваме да ги обвиним и те да отидат в затвора, оправдано е обществото да не ни вярва”

Точно една година по-късно несебърският бос Митьо Очите бе осъден на четири и половина години затвор, след споразумение с прокуратурата, в което спряганият за близък до бившата силова групировка ВИС се призна за ръководител на престъпна група, разпространяваща наркотици от 2000 г.

Присъдата на Димитър Желязков – Митьо Очите е неприемлива и неадекватна, реагира националното обединение на родителите "Антидрога" в протестно писмо до парламента, министъра на правосъдието и до главния прокурор. Според българското законодателство обвиненията за пласиране на наркотици и организирана престъпна група предвиждат от 10 до 20 години затвор и глоба между 200 и 300 хил. лв.

В началото на февруари последва и критиката от междинния доклад на Европейската комисия за липсата на убедителни резултати в борбата с престъпността и корупцията по върховете на властта

Защо държавата няма сериозен механизъм за наказание срещу едрите играчи в наркобизнеса в България?

Жертвите нерядко лежат в затвора повече от своите наркодилъри

Въпреки данните и изводите от анализите, че България се превръща от транзитна страна в център за производство на синтетична дрога за вътрешния пазар и за износ за Турция и Близкия изток, жертвите, а не наркодилърите и наркобосовете, са в затвора. Това сочат изводите в публикуван в средата на миналата година доклад на БХК „ Наркотици,престъпления и наказания”.

Отговорът на въпроса: защо жертвите, а не наркобосовете и наркодилърите са в затвора, е: защото „съдебната машина” действа на пълен ход най-вече срещу притежанието на наркотици, а не толкова срещу трафика и разпространението им. И защото съществува корупция в наказателния процес по наркодела.

Конкретните данни , които стоят зад този извод: само 10 от 346 интервюирани осъдени за наркопрестъпления, в 10 български затвора и 5 затворнически общежития, са на ниво над улични пласьори в наркойерархията. Делът на осъдените за разпространение на дрога е едва 17.4%.

В доклада на БХК „ Наркотици,престъпления и наказания” са преразказани няколко характерни случая за корупция в правоохранителните и правораздавателните органи. Според авторите на доклада тази корупция има ключово значение за развитието на престъпността в България.

• В интервю с осъдения Н.С през 2005г., на 15 години затвор и глоба от 200 000 лв. за съхранение на 480 грама хероин, става ясно, че след повдигане на обвинението на различни участници в производството са давани огромни суми, за да не се стигне до тежка присъда. Сумите са били на стойността на къща и апартамент в София, ресторант, няколко луксозни автомобила. В един от случаите адвокатът е договорил промяна на мярката за неотклонение от задържане под стража в домашен арест.
• Лишеният от свобода Х.С. разказва, че е осъден на 1.5 години затвор по обвинение за разпространение и пренос на кокаин на стойност 574 лв. Неговият защитник му поискал 18 000 лв. за сключване на споразумение – по 5 000 лв. за прокурора и съдията и 8 000 лв. адвокатски хонорар
• К.П е осъден , след сключено споразумение, на 4 години и половина. Наказанието е за две пакетчета хероин с тегло 0.47г. Подсъдимият бил заплашен, че ще бъде осъден на 10 години. Преди повдигане на обвинението ежемесечно е давал по 2000 лв. на началника на криминалната полиция в града.
• В четвърти случай, съдия обещава на лишения от свобода Д.И. присъда от 1 година срещу голяма сума пари /размерът не е уточнен по време на интервюто/

Заключението на авторите на доклада на БХК „ Наркотици,престъпления и наказания:

Броят на приключилите наркодела през 2006 г. е 1925. Относителният дял на осъдените за организиране ,пласиране и разпространение на дрога, е незначителен. Осъдените за големи количества най-често са мулета. От приключили 105 досъдебни производства по наркодела, през периода октомври-март 2007г., с влязла в сила присъда се оказват 32 лица – едва 1/3.

Анализът на обвиненията и присъдите сочи, че мерките за борба са насочени върху притежанието, а не върху трафика на дрога. Факт са съдебни дела и наложени присъди от 1г. и 8 месеца за притежание на ½ цигара марихуана и на 6 години за държане на 0.023г. хероин на стойност 1.49 лв.

Каква е наказателната практика за наркопрестъпления в ЕС и в САЩ?

По данни на изпълнителния директор на американския DRUG POLICY ALLIANCE в САЩ осъдените за наркотици са около 2 милиона от 7-те милиона в затвора. Само за нарушаване на законите за наркотиците пращаме в затвора повече хора, отколкото цяла Западна Европа осъжда за всякакви закононарушения - казва изследователят на проблема Етан Наделман.

Коренно различна от наказателната политика на САЩ, известна като „нулева толерантост”, е стратегията „лечение вместо наказание”, залегнала в европейските правни системи. Европа насочва усилията си към преследване на разпространението и проявява разбиране към зависимите от дрога.

Една от ефективните стратегии против наркотиците е опитът да се ограничи достъпът - това е позицията на Томас Халберг, директор на неправителствената организация „ Европейски градове без наркотици”.

Според Халберг, въпреки че иззетите от митниците наркотици в много страни са не повече от 10% от обема на дрогата, която минава през границите, повечето европейски държави насочват своя ресурс срещу трафика и разпространението.

Българските институции засега изпускат едрите играчи на наркопазара и проявяват неглижиращо отношение към зависимите от наркотици, сочат анализите.