Защо България е такава

Коментар от Полина Паунова:

В два поредни дни два доклада, писани от чуждестранни експерти, поставиха тежка диагноза на България. Демокрацията в страната вече осма година е в упадък, въпреки че от падането на комунизма досега се оформят що-годе свободни институции, а държавата се присъедини към НАТО и ЕС. Това констатира в частта си за България последният доклад на Freedom House „Нации в преход“.

Изследването взима предвид седем фактора - изборен процес, гражданско общество, независими медии, демократично управление - национално и местно, съдебна система и корупция. Най-ниски оценки България получава по отношение на корупцията и медиите.

Ден по-рано българските средства за масова информация бяха диагностицирани от комисаря по човешките права на Съвета на Европа Нилс Муйжниекс. В своя доклад той констатира: "Състоянието на медиите в България е тревожен въпрос. Липсата на медиен плурализъм, непрозрачността при собствеността и финансирането на медиите, както и редакторският контрол, упражняван от политически фигури чрез рекламни и информационни договори, са сред основните притеснения". И още: "Медиите в България са много, но те са притежание на малко хора. Това е олигополна ситуация".

Нилс Муйжниекс настоява властта в страната да демонстрира силна политическа воля и да предприеме мерки за решаването на такива тежки проблеми, каквито са концентрацията на медийна собственост и липсата на информация за финансирането на медиите.

История на олигопола

Изводите на Муйжниекс съвпадат с удивителна точност с редица изследвания, посветени на четвъртата власт в България. Така например преди три години фондациите „Медийна демокрация“ и „Конрад Аденауер“ констатират, че 2012 година е времето на медийния олигопол. Смята се, че свободата на словото през 2012 година бележи сериозен спад. Наблюдавани са няколко тенденции, а една от тях е, че се оказва политически натиск върху медиите. Засечени са обаждания на политици, които по един или друг начин определят нюанса на поднасяните информации, твърдят организациите.

През септември същата година тогавашният вицепрезидент на Европейската комисия Нели Крус се срещна в София с представители на българските медии. Веднага след това тя изпрати писмо на тогавашния премиер Бойко Борисов, който бе начело на еднопартийното правителство на ГЕРБ. "Ценя много факта, че Вие спонтанно признахте, че ситуацията с прозрачността на медийната собственост в България е незадоволителна и че се съгласихте с мен за необходимостта от спешна реакция. Нетърпелива съм да разбера какви мерки възнамерявате да предприемете", написа Крус до премиера.

По същото време от парламентарната група на ГЕРБ се активизираха и започнаха да умуват върху закон за печата. За идеята се пошумя в медиите, но след като дебатите около свободата на словото се поуспокоиха, управляващите, разбира се, не предприеха нищо. Година по-късно управлението пое коалиционният кабинет на Пламен Орешарски, подкрепян от БСП и ДПС. Новите властимащи не само че отново нищо не сториха, но дори издигнаха едър медиен собственик за шеф на ДАНС. Въпросният им ход (станал причина за едногодишни протести и падането на кабинета) бе последван от редица откровения, като най-силното от тях бе на самия Делян Пеевски. В свое интервю той заяви, че чрез медиите си (по заръка на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов) е разпъвал чадър над лица от криминалния свят. Но за пореден път нямаше никакви по-сериозни последици.

През есента на 2014 година Борисов отново стана премиер, този път начело на коалиционен кабинет. В програмата му се обсъждаше въвеждането на мерки срещу концентрацията на собственост, както и на такива, които да осветят крайните притежатели на медиите. В крайна сметка обаче се случи обичайното - нищо.

Слугите, наградите и силата

Защо управляващите изразяват позиции, свързани с тревожната медийна ситуация, само когато са в опозиция? Отговорът дава Нилс Муйжниекс. Според неговия доклад, най-голям проблем на българския информационен пазар са вестниците на Ирена Кръстева (не са назовани директно). "Най-големите критики са по отношение на няколко медии, които всеки път променят своята редакционна политика, когато се смени правителството - в услуга на новото правителство", се казва в доклада на комисаря.

Именно това изречение е от ключово значение за отношението на управляващи към средствата за масова информация. Те знаят, че ще им служат. А медиите от своя страна го правят - самоотвержено, усърдно и напълно осъзнато. Наградата за това им се връчва под формата на финансови инжекции по европейски програми, които се разпределят от правителство. Или под формата на обилни реклами на близки до управляващите компании.

Силата, с която разполагат определени фигури, също кара четвъртата власт да се „влюби” в тях. Благоразположението на главния прокурор е от съществено значение, например. А онези медии, които не влизат в общия тон на хвалебствията по адрес на властимащите, биват застигнати я от проверка на НАП, я „любезно“ ги разпитват за източниците им на една или друга информация.

Освен с благосклонно отношение, от сравнително скоро властта в България се сдоби с още една медийна услуга - четвъртата власт като бухалка. В последните няколко години в страната се навъдиха всякакви знайни и незнайни страници в интернет, които с претенцията, че информират, биват използвани за мокри политически поръчки. По команда те „отстрелват“ когото трябва и с каквото трябва, а основаната им цел е да дискредитират определена личност, партия, съдия, друга медия. Отплатата е ясна - или морков, или липса на тояга…

Така се оформя лицето на българската демокрация, която според Freedom House е в упадък. И няма как да не е. Основната единица на демокрацията - гласоподавателят, е жертва на локална хибридна война. Той е лъган и манипулиран от онези, които трябва да го информират. А трябва да го информират, за да прави осъзнати избори. Такива обаче няма да се случват, а наченките на демократичност ще продължават да чезнат докато четвъртата власт „всеки път променя своята редакционна политика, когато се смени правителството - в услуга на новото правителство“.