Застрашена ли е правовата държава в Германия?

От каквито и мотиви да се е ръководил германският министър на вътрешните работи, дано неговите пресилени представи за отбраната на терористични и други опасности да не получат шанс за реализация. Още по времето на предишното правителство между социалдемократи и зелени – тогавашният министър Ото Шили се погрижи за това, да бъдат ограничени многобройни права и свободи на гражданите. Например телекомуникационните фирми са длъжни да предоставят на тайните служби данни за проведени телефонни разговори и за абонатите. И още нещо : банковата тайна на практика е подкопана, откак тайните служби получиха достъп до банковите сметки. Пощата също е задължена да предоставя информации при поискване. Същото се отнася до авиокомпаниите. Има и още редица примери в това отношение.

Независимо, че случаите на достъп до различни лични информации на гражданите отдавна вече излязоха от разумната рамка на допустимото, министър Шойбле продължава упорито да чертае все нови мрачни сценарии за заплаха. В тва отношение нищо не се е променило от деня, в който той пое поста на министър на вътрешните работи в края на 2005 година. По време на световното футболно първенство през миналата година например, той искаше да получи разрешение да използва и германския Бундесвер – т.е. армията – в рамките на вътрешногермански мисии, което обаче е забранено по конституция. Тази цел, Шойбле, слава богу не успя да постигне. Министърът обаче няма намерение да се откаже и упорито работи на принципа “ чрез постоянство към успех”. Той явно си е поставил за цел да убеди социалдемократическите коалиционни партньори, че предлаганите от него мерки са необходими. За съжаление, това до някъде, явно му се удава. Социалдмократите междувременно могат да си представят използването на Бундесвера в случаи на трансгранични терористични нападения. Който е стигнал дотук, на практика вече е повярвал на паникьорската реториката на вътрешния министър за “упражняване на отбранителни случаи”. Той вече е последвал и неговата логика, според която би било нормално да се свалят пътнически самолети с изтребители, ако в тях има терористи. Сътветното предложение, съдържащо се в проектозакон на бившето правителство от социалдемократи и зелени, слава богу беше спряно от върховните съдии на Германия като противоконституционно. Тяхната аргументация тогава беше пределно ясна : Предложението влиза в противоречие с основното право на живот на всеки човек и със защитата на човешкото достойнство. Независимо от това категорично съдебно решение обаче, минисктър Шойбле продължава с неотслабваща енергия да дълбае все в същата посока и да мечтае за някаква абсолютна сигурност, каквато днес не е възможна.

Политическата опозиция не може да направи нищо, защото и липсват мнозинства, а апелите на експерти по защита на личните данни, остават пренебрегнати. Единствените, които могат да спрат напора на министър Шойбле, следователно са социалдемократите – като коалиционен партньор в правителството. За тяхното поведение в момента обаче твърде добре приляга поговорката : куче, което лае, не хапе. И така вътрешният министър Шойбле е на път да постигне голямото организиране проследяване и подслушване на нацията. Ако пък по някакъв начин успее да отмени и презумпцията за невинност в случаи, отнасящи се разследването на терористични заплахи, то с правовата държава в Германия е приключено.