Засилване на радикалните сили в Европарламента

Кореспондентът на Първа общественоправна германска телевизия АРД в Брюксел Петер Хайлбрунер е озаглавил своята с информация : “Страх от хулигански отряд във Високата къща”. Там се казва, че опасенията за засилване на дясноекстремистките тенденции в Европейския парламент междувременно се простират и извън ЕС.

“20 – това е магическото число депутати, които са нужни за създаването на самотоятелна фракция. В продължение на години това беше неопреодолимо висока бариера пред разпокъсаните десни екстремисти в Европейския парламент- пише авторът и изяснява, че след присъединяването на България и Румъния към ЕС този проблем е отпаднал, защото Букурещ и София изпращат наведнъж шестима нови националисти в Страсбург. В миналото – припомня кореспонденцията – въпросните депутати здравата призоваваха към разправа със ромите, поради което френски медии вече предупредиха за опасността от една “дяснорадикална хулиганска групичка” в Парламента.

По-нататък Петер Хайлбрунер обръща внимание на факта, че в новата фракция ще има хора, които отричат съществуването на холокоста, като французина Бруно Голниш, който е предвиден за шеф на новата група и който е подсъдим във Франция поради извявления, отричащи холокоста. Той обаче не е единственият направил впечатление с антисемитски възгледи – се казва в материала, където четем още: “Българинът Волен Сидеров надушва някакъв глобален заговор на евреите, а внучката на Дуче – Алесандра Мусолини – напусна предишната си партия, която се беше извинила на Израел заради расистките закони. Филип Клайерс от белгийската партия “Флаамс Беланг” - която със своите трима депутати е третата по сила в обединението – не вижда в това проблем. “Не желаем да чуваме от никой от нашите членове в Парламена антисемитски или открити ксенофобски изказвания. Да се съмняваме в съществуването на холокоста или на масовото избиване на евреи – също така не спада към нашата сфера на дейност”- казва той.

В кореспонденцията на обществената германска телевизия от Брюксел се казва още, че няма прекалено много общности между политическите групировки от новото обединение, поради което и неговата съвместна изборна платформа е доста тясна: Фракцията, с име “ Идетичност, традиция, суверенитет” е срещу Европейската свръхдържава, против европейската конституция, и против присъединяването на Турция към ЕС. Анти-поведението е свързващият елемент – казва евродепутатът от социалдемократическата фракция Волфганг Крайсл-Дьорфлер. Отрицанието на всичко чуждо – според експертът на социалдемократическата партия по въпросите на вътрешната политика в Европарламента – е най-малкият общ знаменател.

Онова, което свързва партньорите от седем различни страни, е битката за парламентарно признание и за свързаните с тах привилегии. Десага десните популисти в Европарламента бяха индивидуални борци – без политически апарат, който например да организира работата в Комисиите, както и без правото, да внасят проекти за промяна на закони. Повишаването на ролята на десните екстремисти предизвиква загриженост в Парламента. Мнозинството иска на всяка цена да предотврати официалното признание на новата група. Въпреки това, десните екстремисти- на практика - не ногат да бъдат спряни. Те сами могат да се препънат, ако противно на очакванията не успеят да съберат необходимите подписи – се казва в кореспонденцията от Брюксел.

Шефът на социалистите в Европейския парламент Мартин Шулц междувременно направи изказване пред медиите, в което изясни, как парламентарното мнозинство смята да блокира ряботата на десните екстремисти. Шулц казва:

“В моментът, в който се установи, че тази фракция е създадена, аз ще изпратя писмо до всички мои колеги от демократичните фракции, в което ще ги призова, съвместно да положат усилия за това, тези хора да не получат представителни правомощия- т.е. нито места на заместник-председатели на комисии, нито каквато и да било друга представителност в парламентарните органи.”

Италианската депутатка от Европараламента Моника Фрасони на свой ред заяви, че не бива групата да се надценява:

“Мисля, че трябва да ги победим политически – така както напривихме в Италия и в някои други страни – като например Австрия.”