Зараза с вируса на Пруст

182 дни по 20 страници - такъв е първоначалният план на Йохен Шмит, всеки ден да прочита по 20 страници от класическия модерен роман на Марсел Пруст "В търсене на изгубеното време", а след това да публикува в интернет-блогове своите коментари за известното произведение. Планът сполучва. Отскоро необикновеният проект на изобретателния Йохен Шмит се продава и по книжарниците - текстовете му са издадени в книга под заглавие "Шмит чете Пруст. Квадратура на кризата". Опитът от маратоновия си прочит авторът предлага под формата на забавни, духовити и интелигентни коментари върху текста на Пруст.

Два информационни потока вървят едновременно - за прочита на Шмит и за онова, което става в живота му, докато чете. Делникът му, пътуванията, работата му започват да се влияят от прочетеното. Живот и четене странно се преплитат и отразяват. Романът се оказва за четящия школа по чувствителност . Под влияние на Пруст неговото възприятие за света и за хората, начинът му на изразяване стават по-нюансирани. Влюбванията му се превръщат в истински поболявания от любов, в делириуми на ревността; той започва все повече и все по-често да се самонаблюдава и самоанализира. С две думи, Шмит е заразен не само от Пруст, но и с вируса на Пруст.

Съчувствие и насмешка

От друга страна, Шмит развива специален метод за предпазване от прекомерна идентификация на четящия с прочетеното: той открива изненадващ комизъм в романа, включително в пасажи, които изобщо не звучат комично, надсмива се над високопарния стил на Пруст, дистанцира се от неврастеничните ексцентричности на романовия герой с ирония и хумор. Успява да се домогне до истинско изкуство в присмеха си към култа, в който романът издига нервната чувствителност и изтънчения естетизъм на героя. И най-важното, при цялата си насмешка, коментаторът не омаловажава литературната и познавателно-теоретичната заслуга на това епохално произведение.

Наивният прочит не остава наивен

Първоначалното намерение на Шмит е да чете Пруст наивно, сиреч без да е запознат с литературата върху романа и автора, просто така, за да сподели с другите възторга си към Пруст и да събуди у тях интерес към романа. Но в хода на това начинание бележките му, обобщаващи онова, което е прочел, стават все по-непринудени и коментарите му - все по-дръзки. Шмит въвежда даже кратки делнични рубрики, например: "Неясен инвентар" или пък "Безполезна практика". В тях записва понятия, неща и обстоятелства, които се срещат в романа, но не са познати на четящия. В рубриката "Безполезна практика" Шмит разкрива културната разлика между света в романа и реалния свят, сочи различията между претенциозното поведение и обноски в света на Пруст и емоционалния свят на днешния читател. Една от записките, например, е: "Да си кореспондираш с любимата за пощенски гълъби."

Лека насмешка и огромен респект се обединяват в тези коментари за Пруст по великолепен начин. По-добро въведение в света на Пруст едва ли може да се намери.

Автор: Зигрид Льофлер/Бисерка Рачева

Редактор: Стоян Гяуров

Jochen Schmidt: "Schmidt liest Proust. Quadratur der Krise". Verlag Voland&Quist, Dresden und Leipzig 2008. 608 S.