Запазване на баланса

Минимални промени, промени под натиск или пренареждане на правителството с поглед напред – кое от тези тълкувания заслужава най-голямо доверие? Очевидно е, че след изстраданата оставка на вътрешния министър Румен Петков, смяната на министри в кабинета цели не толкова някакви съществени корекции, колкото запазване на баланса.

Тромавата тройна коалиция

и не е в състояние да постигне много повече. Както каза в кулоарите един наблюдател: „Напънала се планината – и родила Михаил Миков.” С други думи: от правителството си тръгват относително безцветни фигури, на тяхно място идват слабо познати министри, на които в най-добрия случай може да се даде кредит на доверие. Дори да е имал желание за по-радикални персонални решения, министър-председателят Сергей Станишев в крайна сметка не успя да се освободи от коалиционните и партийни окови и да направи голям политически удар. Тоест, да взриви именно онова, което блокира сегашния кабинет: борбите за надмощие между партии и лобита.

Европейските наблюдатели прочетоха промените в правителството като

отговор на натиска, упражнен от Брюксел

Това отговаря само отчасти на истината. Да, досегашната посланичка в Берлин Меглена Плугчиева като вицепремиер, наблюдаващ харченето на европейски пари, занапред ще бъде нещо като личен гарант на законосъборазното усвояване на еврофондовете. А отстраняването на Румен Петков е жест, демонстриращ желание да се запуши топлата връзка между политическата власт и подземния свят. В този смисъл Станишев действително реагира на външния натиск, особено след като и медиите в няколко големи страни от Евросъюза през последните седмици поставиха кабинета му под

кръстосан огън заради престъпността

корупцията и лошото управление на европарите. Но натискът идва не само от Брюксел. Общественото мнение в България и повечето опозиционни партии също поставиха премиера в цугцванг. И то не толкова, защото животът на хората в България се влошава, не заради икономическите параметри на страната, които в момента изглеждат добре. Не, за разлика от кризите в други български правителства през последните години, в случая общественият натиск възникна поради усещането на мнозинството българи, че нещо в политиката мирише на гнило. А това е признак за нормализацията на страната. Та нали в зоната на европейското благополучие правителствените кризи идват не в резултат от гладни бунтове, а когато избирателите преценят, че управниците си вършат зле работата.

Дали след промените кабинетът ще заработи по-добре?

Едва ли. Тяхната цел е да се изкара мандатът – и тази цел навярно ще бъде постигната. Остава само да се надяваме, че двете ключови фигури в персоналната въртележка, новият вътрешен министър Михаил Миков и отговорничката за еврофондовете с ранг на вицепремиер Меглена Плугчиева, ще успеят да внесат поне някакъв ред, порзрачност и предвидимост в двата толкова важни ресора.