Западът в търсене на аварийния изход

До 1990 "съветската заплаха" бе организационният принцип на Запада. След това нещата рязко се промениха - не веднъж, а два пъти. Вашингтон мечтаеше за "едностранно превъзходство", но се пресили като ръководна сила. По време на иракската война американците противопоставиха "стара Европа" на "нова Европа", без европейците да разберат, че трябва да се организират по-решително в политическо отношение.

Всеки е сам своят ближен

Постепенно свободните демокрации и пазарът изпаднаха в отбранителна позиция. Съмнения и търсене на спасителния изход определят навсякъде вътрешната политика.

От решаващо значение е дали промишлените демокрации ще успеят да пригодят институциите и структурите, доказали своите качества през 20 век, към изискванията на 21 век. МВФ, Световната банка, Световната търговска организация и Г-8 се нуждаят от време, с каквото не разполагат, за да избистрят своя членски състав и да реформират своите ръководни структури. Дали Вашингтон и сериозните страни-членки на ЕС не трябва да се замислят за приобщаването на Индия, Китай и Бразилия към своите икономически форуми?

Европа - в грешна посока?

Дали ЕС не изгуби ценно време с все нови и нови разширителни кръгове, вместо да се концентрира върху задълбочаване и глобално влияние? Но въпросът на въпросите е дали Европа и Америка, последната - по-гъвкава и решителна при взимането на решения и осъществяването им, вървят по различен път към бъдещата международна архитектура.

По отношение на политиката на сигурност, това е очевидно и то не от вчера. Америка се изявява като суперсила в отношенията си с Китай и Русия. Европа няма никакъв шанс да бъде изслушана. Но що се отнася до икономическите интереси, Европа е твърде интегрирана за солови акции, ала твърде националистична за обща политика - това не може да бъде основа за жизненоважна дееспособност.