1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Залезът на една медийна звезда

Янис Пападимитриу
2 февруари 2017

В златните си години гръцкият вестник „Вима” беше на „ти” с политическия елит в страната, сваляше и въздигаше политици и премиери, според предпочитанията си. Днес най-тиражното атинско издание е на път да се срине.

https://p.dw.com/p/2WrZT
Снимка: Getty Images/AFP/L. Gouliamaki

Ангелос Ковайос няма намерение да се предава. Заедно със свои колеги той все още продължава да пише за неделния вестник "Вима", макар и да не получава полагащите му се пари. Журналистите искат вестникът да продължава да излиза, макар че изданието става все по-тънко, а редакторите от шест месеца не са получавали заплати. "Докато има печатарска хартия ще продължаваме да работим. Не мога да кажа още колко ще издържим", казва Ковайос. Гръцките журналисти обаче не могат да разчитат на някаква подкрепа от страна на ръководството.

Именно издателят Ставрос Психарис беше този, който обяви фалита на най-печелившото си издание "Вима" и на най-тиражния атински вестник „Та Неа". Съобщението бе гарнирано с гневен коментар, озаглавен: "Кой задушава пресата?". Медийният магнат обвини кредиторите, лявото гръцко правителство и не на последно място опозицията за фалита на медийната група. Между редовете можеше да се разчете и обвинението, че е недопустимо да се остави да фалира най-голямата медийна империя в страната. Нищо че задълженията ѝ възлизат на около 240 милиона евро.

Флагманът на медийната империя DOL - вестник "Вима" е основан през 1922 година в Атина като противотежест на тогавашната патриотично-консервативна преса. Журналистите от вестника често пъти са изразявали симпатии към лявоориентираните политически сили – например към клана на Папандреу, който даде на Гърция трима министър-председатели през последните 50 години.

Журналистите от "Вима" обаче поддържаха нормални контакти и с консерватора Константинос Караманлис, управлявал през 1970-те години, както и с племенника му Костас, който беше на власт в бурните години преди да избухне дълговата криза. Близките контакти с политиците и постоянните политически лъкатушения на редакционната политика донесоха на „Вима” славата на издание, което може да „сваля и назначава” политици според личните си предпочитания. Само със сегашния лявоориентиран премиер Алексис Ципрас вестникът така и не успя да намери общ език.

Когато все още имаше достатъчно пари

През декември 1989 година тогавашният директор и днешен издател Ставрос Психарис със самочувствие заяви, че "Вима" разполага с истинска власт: "Нашият вестник се чете от над половин милион души, които спадат към най-издигнатата част от нашето общество. Властта на един вестник са неговите читатели", заяви той навремето. Това бяха и златните времена за медийната групировка DOL.Тиражът и приходите от реклами бяха големи, банките отпускаха щедри кредити и концернът придоби дялове в най-големия телевизионен канал MEGА Channel, който излезе на борсата през 1994 година.

По същото време медийният концерн продължи да разширява и онлайн-изданието си, но така и не успяваше да контролира разходите си, твърди Стаматис Николополус, шеф на журналистическия синдикат ЕSIEA. "Както ръководството, така и финансиращите банки нямат право да твърдят, че не носят отговорност за сегашното състояние на медийната група. През цялото време нямаше никаква убедителна концепция за бъдещето, а само уволнения", твърди Николополус. През 2009 година в медийната група DOL работеха 1 600 души. Днес са останали само 550.

Ще последват ли и други фалити?

Griechenland Tsipras PK Meese Thessaloniki
Само с премиера Ципрас вестник "Вима" не успя да намери общ езикСнимка: Reuters/A. Avramidis

Ангелос Ковайос смята, че е трябвало да бъдат намалени административните разходи или да бъдат своевременно закрити онези издания на медийната групировка, които са носели само загуба. Той подозира, че управителният съвет навярно е искал да направи "голям удар", но така и не е успял да се справи с тази задача. Търсено е било например сътрудничество с чужди издания – като да речем германската медийна група ВАЦ през 2003 година. Този ход обаче така и не довежда до никакъв положителен резултат. Също както и създаването на "стратегически алианс" с испанския медиен концерн Prisa през 2009 година.

Читателите реагираха положително на този факт, но тиражът на изданието продължи да намалява. През 2016 година "Вима" продаваше не повече от 65 000 екземпляра дневно, а всекидневникът "Та Неа" падна до 15 000 броя. Към всичко това се прибави и колапсът на рекламния пазар в резултат на икономическата криза. Тогава всички гръцки медийни концерни регистрираха загуби от около 30 процента. Ангелос Ковайос смята, че разпадането на мощната медийна групировка със сигурност ще предизвика ефект на доминото в медийните среди на Гърция. "Още отсега чуваме за съкращения на заплати и в други вестници. А актуалните икономически прогнози не предвещават нищо добро", заключава той.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми