Законодателството за евтаназията в Европа е твърде разнопосочно

Лекарите редовно и напълно законно помагат на пациентите, пожелали доброволно да се сложи край на живота им в три държави по света: Белгия, Швейцария и Холандия. Около две хиляди са избралите смъртта по милост годишно в Холандия, но Тери Скиаво и в Холандия нямаше да бъде сред тях. Холандският закон, а също така белгийският и швейцарският изискват пациентът ясно и настоятелно да иска смъртта си. Скиаво, дори и да е искала някога смъртта в случай, че изпадне във състоьяние на вегетиране, не го е сторила настоятелно. Поради тази причина дори относително социално-либералните групировки, като напр. Съюзът на протестантските църкви в Германия или Асоциацията на германските медици не препоръчват изключването на осигуряващата жизнените функции апаратура на Скиаво. И двете сдружения публикуваха комюникета, в които подчертават позициите си, че в случай на медицински подпомагано самоубийство, както гласи другото наименование на евтаназията, трябва да е напълно ясна волята на пациента. Йорг-Дитрих Хопе е председателят на Асоциацията на медиците в Германия:

“Показанията на съпруга и на родителите за предполагаемата воля на пациентката си противоречат, така че лекарите, поели обслужването на тази пациентка са длъжни, да продължат да поддържат живота й. И изкуственото хранене в това число. Защото е неизвестно по-нататъшното протичане на заболяването. Известни са случаи на пациенти в кома, прекарали над 20 години в такова състояние и все пак дошли по-късно в съзнание. Ето защо тази пациентка в никакъв случай не е мъртва”.

Германия, за разлика от Холандия, Белгия и Швейцария, е по-рестриктивна в юридическата практика по отношение на евтаназията. Лекарите нямат правото на активна помощ за смъртта на пациента. Могат обаче пасивно да допуснат смъртния изход, ако пациентът ясно е изразил волята си за него. Поради тази причина, казва Хопе, ако случаят Скиаво би се решавал в Германия от съда, то решението би било сходно с взетото в САЩ решение. Ала Рут Матайс, бивша председателка на комисията по етика към асоциацията на медиците в Германия, практикувала медицина в Германия над 50 години, няма спомен подобен случай да е бил решаван от германски съд:

“Доста често семейства са се обръщали към с молба за помощ, най-често семейства, искащи да се спре изкуственото хранене, а лекарите са им отказали. При такива ситуации винаги съм се опитвал да събера двете страни да намеря разрешение. Тези решения винаги ще са индивидуални.”

В Холандия обаче е имало случай подобен, но не съвсем същия като случая с Тери Скиаво в САЩ. Преди 15 години на изпадналата в кома пациентка Инкеке Стинисен е позволено да умре от глад по искане на съпруга й. Нито един друг член на семейството обаче не издига твърдението, че тя би предпочела да живее.