Журналистите под прицела на военните в Бирма

Държавният ежедневник “The New Light of Myanmar” твърди, че японският журналист Кенжи Нагай, който бе застрелян по време на протестите в Янгон в края на септември, е виновен за случилото се. Нагай е нямал журналистическа виза. Ако се е бил държал като обикновен турист, нямало да му се случи нищо лошо, пише вестникът. На чуждестранните журналисти, обаче, от много време насам им отказват визи. Тези, които отразяваха насилственото потушаване на протестите, са пребивавали под прикритие в страната, такъв е и случаят на Кенжи Нагай, който е отишъл в Бирма като турист.

Военната хунта в Бирма твърди, че смъртта на японския фотограф е нещастен случай. На снимките на други журналисти, обаче, се вижда съвсем ясно как Кенжи Нагай е бил застрелян от войник, стоящ съвсем близо до него. Нагай е държал камерата в ръката си. Той е нямал никакъв шанс, казва журналистът от испанския вестник “Ел Мундо” Давид Хименес, който е бил наблизо, когато японецът е бил убит:

“Ние вече бягахме, когато те започнаха да стрелят. На японския колега му беше препречен пътят. Пред него бяха бягащите демонстранти, зад него – войниците. Аз бягах встрани, където имаше по-малко хора. Така успях да се спася.”

Британски репортер, който иска да остане анонимен, за да не навреди на своите познати в Бирма, също е отразявал бруталните действия на военните:

“В началото никой не можеше да си представи колко зловещо и брутално ще действат военните. Въобще не разбрах кога застреляха японския журналист. Войниците бяха страшно агресивни и крещяха “Махайте се, махайте се”. В този момент от някъде се появи една кола. В нея бяха седнали няколко индийци, които казаха ”Качвай се, бързо!”. ”

Военната хунта в Мианмар, както е и официалното име на Бирма, обвинява чужденците за възникналите безредици. Западните страни и чуждестранните медии били подтикнали населението към протестите, казват военните. Арестуването на журналистите е била една от целите им. Всеки, който по време на протестите е бил забелязан с камера, е можело да бъде задържан или дори убит.

Репортерът на тайландската телевизия “Нипон” Тунгсангпратер е заминал за Бирма малко след началото на кървавите размирици. Той и неговият оператор са заснели материал от последните дни на протестите. А такива кадри са рядкост, тъй като военните са изключили интернет и телефонните мрежи, а повечето бирмански журналисти са арестувани или са се изпокрили:

“Разбира се, че беше трудно да се снима. Най-опасно беше да заснемем войниците. Но успяхме да направим няколко снимки. Камерата беше в чантата ни, а ние бяхме облечени като туристи.”

В чужбина журналистите рядко могат да работят сами. По принцип им помагат местни жители, които превеждат и осъществяват контактите. В Бирма за тях е най-опасно. Понякога човек не знае с кого си има работа, това споделя британският журналист:

“Човек трябва много да внимава с кого работи. Това е и една от най-трудните части на нашата работа. Не знаеш на кого можеш да се довериш. А малкото местни жители, които бяха готови да работят съвместно с чуждестранни журналисти, се изпокриха.”

Давид Хименес от испанския вестник “Ел Мундо” допълва:

“Когато правих опасни неща, като напр. снимки на войници или когато посещавах някой манастир, за да разговарям с монасите, отивах сам, тъй като се страхувах, че местните, с които работя, могат да бъдат арестувани.”

Докато повечето чуждестранни репортери вече са напуснали Бирма, местните журналисти са все още там и живеят, изложени на голяма опасност. Същото важи и за фотографите-любители, които информират за насилственото потушаване на протестните действия посредством снимки, видеофилми и блогове. Те са направили хиляди снимки, които бяха разпространени по интернет. Но бирманските военни отмъщават за това, казва Дзин Лин от мианмарско правителство в изгнание в Тайланд:

“Военните прегледаха всички снимки и филми с цел да открият хората, които са имали камери или мобилни телефони, както и журналистите и всички тези, които са работили с тях. Сега претърсват техните къщи. Става въпрос за истински лов на хора.”

Военните в Бирма нарушават споразумението, сключено с ООН.

Те продължават да арестуват и не обръщат внимание на международните протести. Военната хунта предполага, че ако чуждестранните медии престанат да отразяват събитията в Бирма, ще спадне и интересът към протестите и тяхното потушаване. И тогава животът ще продължи да тече както преди