Ехото от съветската империя

Той започва да хвали руския шоколад или московския сладолед, който и при 20 градуса под нулата подслаждал разходката около Кремъл. Да не говорим пък за московското метро, онзи "подземен дворец". Мубарак все още си спомнял отчасти и руския език, изповяда египетският президент с гордост, когато неотдавна отново посети Москва - този път като държавен глава, поканен от колегата си Владимир Путин.

Биографията на Мубарак и много други като него напомня на мнозина руснаци за времето когато СССР все още минаваше за световна сила - не на последно място, защото се опитваше да проникне на чужди континенти. Сталин експортираше руската революция с помощта на всевъзможни агенти, диверсанти и чуждестранни наместници. Неговият наследник Никита Хрушчов бе по-хитър: той започна да кани хиляди студенти от Третия свят да учат безплатно в съветските университети, където те биваха внимателно инфилтрирани и после изпращани обратно в родината им - като идеологическо оръжие с дългосрочно въздействие. Повикът на Москва намери голям отзвук най-вече в Африка; изпращането на отрочетата на учение в Москва се смяташе за шик в местните политически елити.

Повсеместното внедряване на социализма се провали обаче и на черния континент, а СССР не съществува вече от 13 години насам. Но някои от бившите московски абсолвенти се издигнаха у дома си до върха на властта - и продължават да седят там въпреки провала на комунистическите си учители. Продължителността на пребиваването им на власт надвишава дори онази на някогашните руски партийни ръководители; само дето социалистическите убеждения не устояха на натиска на времето.

Мубарак управлява Египет от 1981 насам. Две години повече, от 1979, е на власт Жозе Едуардо душ Сантуш, президентът на Ангола. В началото на 60-те години той получава диплома на специалист по петрохимия от Института за петрол и газ в Баку. Преди да се завърне в отечеството си той изкарва и курс по военно разузнаване. Душ Сантуш оцеля в повече от четвъртвековната гражданска война в Ангола, но от марксист мутира в един от най-богатите държавници на света - благодарение на огромните залежи от петрол и диаманти.

Табо Мбеки, президентът на Южна Африка, също е завършил образованието си в Москва. Син на виден комунист той завършва елитната Академия за духовни науки, висшето училище на съветския партиен елит. Икономия обаче Мбеки завършва в Англия, което обяснява и стопанската му програма: бившият марксист и приемник на Нелсън Мандела залага на растеж чрез намаляване на държавния дълг и либерализъм. Днес Мбеки носи скъпи костюми, пуши лула, попийва уиски и дори цитира Шекспир - поради което мнозина бели южноафриканци го смятат за чернокож англичанин.

Абсолвенти на различни съветски университети и школи са и днешните държавни ръководители на Мали, Амаду Тумани Туре, и на Сомалия, Абдикасим Салад Хасан; тема на дипломната му работа - "Отглеждането на царевица при тропически условия". Кадровата политика на Москва е оставила следи и в Южна Америка в лицето на държавния глава на Гвиана, Барат Ягдео.

По ирония на съдбата точно в бившите сателитни държави на Кремъл почти никой не надживя краха на социализма. С две изключения: Румъния и Монголия. Румънският президент Йон Илиеску е учил в СССР още по времето на Сталин: той завършва московския Институт по енергетика с "червена диплома", най-високото университетско отличие. Монголският държавен глава Начгиин Багабанди е сравнително млад човек, завършил хранителен институт и академията за комунистическо управление и ръководство. В родината си той бързо се издига в партийната йерархия, но след промяната в 1990 изчезна от хоризонта - за да бъде избран седем години по-късно за президент. Монголците обаче се подсигуриха, като редом до президента с московско минало издигнаха за министър-председател Намбарин Енбаяр: той е учил в Англия и затова го наричат "Степния Тони Блеър".