Етнически произход и престъпност

Почти до смърт беше пребит в мюнхенското метро един пенсиониран училищен директор, който просто помолил двама агресивни млади мачовци да не пушат. Случката звучи потресаващо за всекиго. Мнозинството се солидаризира с възрастния господин, неговата смелост дори се дава за пример. Не винаги е било така. Преди време мнозина (но не и всички) положително биха нарекли „еснаф” човека, който по такъв начин се застъпва за спазването на реда и благоприличието. Междувременно обаче е общоприето, че между привидно незначителните опущения и тежките престъпления често пъти съществува пряка връзка. Вярно, не всеки ученик, който бяга от часовете, после става престъпник, но мнозина престъпници като деца са бягали от училище. Днес вече не е реакционно да твърдиш такова нещо. А това е крачка напред в дискусията ни по темата. Не са напредък обаче реакциите на факта, че единият от споменатите младежи в мюнхенското метро е турчин, а другият – грък. Защото

само при произнасянето на думата „чужденец”

всички включват на мисловен автопилот – както консерваторите, така и ляволибералите.

По-нататък в уводната статия на Ди Цайт става дума за политическата употреба на подобни сюжети. Зузане Гашке продължава:

Факт е, че млади мъже от чуждестранен произход извършват повече закононарушения, отколкото е процентът им в обществото. Пита се обаче доколко техният етнически произход е важен. Защото не децата на турския професор, на гръцкия лекар или на албанския юрист влизат през месец в затвора заради кражби, побоища или търговия с наркотици. Това се случва на

младежите от семейства в долния слой на обществото,

където и в много германски фамилии липсата на образование, насилието и битовата немара са сериозен проблем. Както нашите оригинални, германски побойници, крадци и дилъри, така и мехмедовци и серкановци са продукт на това общество. Те са минали през образователната система, през детските градини, през училищата, през занималните, през домовете и през съдилищата за подрастващи. Тъкмо за това става дума: всички тези институции в продължение на десетилетия така и не разбраха как се преподава немски език на едно турско дете. По този централен въпрос открай време се включва именно споменатият автопилот. Консерваторите открай време отказват да признаят, че Германия е мигрантска страна, поради което не желаят и да мислят за трайната интеграция, включително и езиковата, на чужденците тук. Ляволибералите пък се реят из облаците, бленуват за обучение на матерен език и практикуват неуместен културен релативизъм, когато става дума за патриархалното

разпределение на властта в някои мигрантски семейства.

Ами да, казват те, може би в техния културен кръг е нормално да се бият жените и децата? Опазил Бог да им натрапваме нашите ценности! Тъкмо това обаче трябва да правим. Защото някои семейства на мигранти с определени социални проблеми имат нужда именно от това: от сериозна и добронамерена намеса, която струва много пари, време и усилия. Но пък е индивидуално насочена и ефективна.