eu reformvertrag

Безкрайното разтакаване около европейския договор продължава. Дълго време европейските политици смятаха явно, че след провала на референдумите във Франция и Нидерландия ще бъде достатъчно, да махнат просто думичката "конституция" - докато не дойде ирландското "не" въпреки това.

Сега се задават нови проблеми от Чехия -бъдещият ротационен председател на Съвета. Въпросът за ратификацията на договора остава висящ, а президентът Клаус - един открит противник на договора, бил могъл да откаже да го подпише дори той да бъде ратифициран преди това.

Облекчението

Накрая пак стигаме до ирландското препятствие. За всеобщо облекчение на участниците в срещата на върха в Брюксел премиерът Коуън оповести провеждането на нов референдум в Ирландия. Облекчението беше толкова голямо, че останалите ръководители показаха готовност да изпълнят буквално всички желания на Дъблин, включително и това, и занапред всяка страна-членка да има по един комисар, с което се обезмисля един съществен елемент от планираната реформа, а именно - намаляването на състава на ЕК. Правителствата се оставиха да бъдат изнудени от Дъблин, защото едно второ "не " би било катастрофа както за ЕС така и за Ирландия.

Кризата като дисциплинираща мярка

Впрочем дори и тези отстъпки не са гаранция за успех на референдума. Никой не знае, за какви вътрешнополитически цели би могъл да бъде използван и този път референдумът. Все пак в момента общата атмосфера благоприятства Лисабонския договор. Ирландия се срина много по-дълбоко от други страни във финансовата и икономическа криза. Така ирландците разбраха, колко важен е ЕС тъкмо за една малка страна като тяхната.

Благодарение на кризата, през последните седмици станахме свидетели на невероятно затягане на европейската дисциплина - ново доказателство за старата истина, че бедата сплотява хората. Ако накрая ЕС получи все пак своя договор за реформата не на базата на високи идеали, а поради житейска необходимост, романтиците може да останат разочаровани. Но това не би бил най-лошият резултат.