ЕС продължава да преговаря с Иран по атомната програма на Техеран.

Германският външен министър Йошка Фишер нарече ”кошмар” мисълта за Близкия изток, въоръжен с атомно оръжие. Ако Иран се сдобие н ядрено оръжие, то този кошмар ще се превърне в действителност и в реална заплаха за световния мир. След Индия, Пакистан и Израел, Иран като още една ядрена сила би застрашила регионалната и международната сигурност в особено висока степен.

ЕС и САЩ обаче нямат обща стратегия по въпроса за позицията спрямо иранското правителство. А опитът сочи, че Иран умело използва разногласията между ЕС и САЩ. Междувременно от вчера продължиха преговорите между ЕС и Техеран. В Брюксел за целта външните министри на Великобритания, Франция и Германия се срещнаха с Хасан Рохани, главния ирански преговарящ по атомните въпроси.

Става дума за спогодба между ЕС и Иран, съгласно която Иран да се откаже от обогатяването на уран. На 22-ри ноември Иран действително официално се отказа изцяло от обогатяването на Иран. Това замразяване на обогатяването се контролира от МААЕ.

Замразяването на обогатяването на уран беше всъщност предпоставка за уреждането на атомния спор с Иран. Само че фактически всичко приключи само с временно споразумение. Защото малко след споразумението Хасан Рохани заяви внезапно, че Иран само ”краткосрочно" се е отказал от обогатяването на уран. Страната му по принцип нямало да се откаже от правото си да използва мирно атомната енергия.

Временното спиране на обогатяването на уран може несъмнено наистина да се оцени като първоначален успех на европейската външна политика. Окончателно уреждане на атомния спор с Иран обаче още далеч не се очертава.

Йошка Фишер и неговите колеги от Франция и Великобритания Мишел Барние и Джек Строу възнамеряват да накарат иранското правителство трайно и изцяло да се откаже от обогатяването на уран. В отговор ЕС е готов да подкрепи членството на Иран в СТО, към което се стреми Техеран. Досегашните опити за членство претърпяваха неуспехи. Освен това европейските страни изявиха готовност да си сътрудничат с Иран по мирното използване на атомната енергия.

Че надеждата за скорошно споразумяване между ЕС и Иран засега е нереалистична, проличава и от това, че новите преговори между Брюксел и Техеран са разчетени по план за няколко месеца. Европейските страни досега демонстрираха, че могат да проявяват дълго търпение по тази тема. Въпросът е само, докога още САЩ ще проявяват готовност, да чакат възможното споразумение на ЕС с Иран.